Мусон, стр. 7

— Ако навлизаш в живота с надежда той да бъде честен, очакват те много горчиви разочарования, приятелю — нежно каза Хал и притисна момченцето. Ще ми се, да можех да променя нещата за теб, помисли си той.

— Когато умреш, Били няма да ни остави тук, в Хай Уийлд. Той ще ни изгони.

— Не можеш да си сигурен в това — възрази Хал.

— Напротив, мога — отвърна Том убедено. — Той ми го каза най-сериозно.

— Ще намериш собствения си път, Том. Затова трябва да си умен и твърд. Затова съм понякога груб с тебе, по-груб от когато и да било спрямо Уилям. Трябва да се научиш да се пазиш сам, когато мен няма да ме има. — Хал млъкна. Можеше ли да им обясни това в тая ранна възраст? Трябваше да опита. Дължеше им го. — Законът за примогенитурата е направил Англия велика. Ако при смъртта на всеки човек, земята му се разделяше между децата, в кратко време страната щеше да е раздробена на мънички, за нищо негодни парченца, неспособни да изхранят и едно-едничко семейство и ние щяхме да се превърнем в нация от просяци и бедняци.

— Тогава какво ни остава да направим? — попита Том. — Онези от нас, които ще бъдат изгонени.

— Армията, флотът, църквата остават отворени за вас. Можете да тръгнете по света като търговци или колонисти и да се завърнете от най-отдалечените кътчета, от краищата край моретата с по-големи богатства от онова, което Уилям ще наследи при моята смърт.

Те обмислиха това в продължително мълчание. Накрая Том каза:

— Аз ще стана мореплавател като теб, татко.

— А аз ще дойда с теб, Том — добави Дориан.

2.

Седнал на първата пейка в семейния параклис, Хал Кортни имаше всички основания да се чувства доволен от себе си и окръжаващия го свят. Наблюдаваше най-големия си син, застанал в очакване пред олтара, докато тържествената музика на органа изпълваше пространството. Уилям беше неотразимо елегантен и красив в избрания от самия него сватбен костюм. За първи път се бе отказал от строгите си черни дрехи. Яката му бе от най-фина фламандска дантела, а поясът от зелено кадифе бе избродиран със златни елени. Дръжката на сабята му бе инкрустирана с полускъпоценни камъни. Повечето жени от паството също не сваляха поглед от него, а по-младите обсъждаха вида му с тих кикот.

Нищо повече не мога да искам от един син, мислеше си Хал. Уилям се бе доказал и в учението, и в спорта. Възпитателят му в Кеймбридж говореше ласкаво за усърдието и способностите му. Беше се борил, яздил и пробивал с лакти пътя си нагоре. След учението, когато се прибра в Хай Уийлд, той показа други качества, този път като администратор и предприемач. Малко по малко Хал му отстъпваше управлението на семейното имение и калаените мини, докато днес почти се бе оттеглил от контрола върху стопанските дела. Ако нещо въобще притесняваше Хал, то бе прекалената твърдост на Уилям в пазарлъка, твърде грубото му отношение към работещите при него хора. Вече при няколко случая в забоите умираха миньори, чийто живот можеше да се запази с малко повече внимание към мерките за безопасност. И все пак, доходите от земята и мините се бяха почти удвоили през последните три години. Това беше достатъчно убедително доказателство за неговите способности.

И ето че днес Уилям сключва този блестящ брак. Разбира се, Хал бе насочил сина си към лейди Елис Гренвил, но Уилям я бе ухажвал и за много кратко успя така да й завърти главата, че тя убеди баща си да се съгласи на брака, въпреки първоначалната неохота. Все пак, Уилям Кортни беше член на Долната камара 8.

Хал хвърли поглед към графа, седнал на първата пейка от другата страна на пътеката. Джон Гренвил беше с десет години по-възрастен от него, слаб и висок, просто облечен, което не подхождаше на положението му. Той беше сред най-едрите земевладелци в Англия. Тъмните му очи се открояваха върху лице с болнав тен. Той срещна погледа на Хал и му кимна. Изражението му не беше нито приятелско, нито враждебно, макар напоследък да бяха разменили доста неприятни думи по повод зестрата на Елис. В крайна сметка, тя донесе със себе си правото на собственост над фермите в Гейнисбъри — около хиляда акра — плюс действащи калаени мини в източната и южна част на Рашуолд. В момента търсенето на калай беше огромно и ето че Рашуолд се присъединява към мините на Кортни. Като се ръководят съвместно, мините ще дадат по-големи печалби, а разходите по извличането на рудата ще паднат. Но това не беше цялата зестра на Елис. Третото, което Хал успя да измъкне от графа, го радваше не по-малко от първите две — пакет акции от английската Източноиндийска компания. Дванадесет хиляди акции с пълно право на глас. Той и без това притежаваше внушителен брой акции от компанията и беше неин надзорник, но тези допълнителни гласове го превръщаха в най-влиятелният член на управата след председателя Никълъс Чайлдс.

Да, налице бяха всички основания да бъде доволен от себе си. Тогава, какво бе онова странно усещане, като песъчинка в окото, което го глождеше? Понякога, когато яздеше край скалистия бряг и гледаше сивото студено море, той си спомняше топлите, лазурни води на Океана на Индиите 9. Вечер сваляше от рафтовете на библиотеката старите карти и часове наред изучаваше собствените си бележки, писани преди две десетилетия върху тях. Мечтаеше за сините хълмове, белите пясъци и могъщите реки на далечния континент.

Една нощ, съвсем наскоро, той се събуди цял в пот. Сънят беше така истински, така живи бяха отдавна отминалите събития. Тя пак беше до него, прекрасното златно момиче, неговата първа любов. И отново умираше в обятията му. Сукийна, любов моя, искам да умра с теб. И отново сърцето му лудо заби, при спомена за тия думи.

Не, започна да отслабва сладкият глас, ти ще продължиш нататък. Придружих те, докъдето ми бе дадено. Но за теб съдбата е приготвила друга участ. Ти ще живееш. Ще имаш много и силни синове, чиито наследници ще процъфтяват в тази африканска земя.

Хал скри лице в дланите си и наведе глава като в молитва. След малко откри лице и погледна синовете си, обещани му преди толкова много години.

Том беше най-близък до него телом и духом. С едър кокал и голяма, за възрастта си, сила, с поглед и ръка на воин. Беше подвижен и лесно се отегчаваше от всяка задача, която изисква продължително и усърдно съсредоточаване. Нямаше склонност към науки, но не му липсваха интелигентност и хитрост. Беше привлекателен, без да е красив. Твърде големи нос и уста, решително изражение и масивна брадичка. Импулсивен, понякога прибързан в действията си, често пъти прекалено безстрашен. Синините по лицето му бяха добили жълтеникав и грозно червен оттенък, но за Том беше типично да се опълчи срещу някой по-голям и два пъти по-силен, без да мисли за последиците.

Хал научи истината за свадата при параклиса. Уилям му разказа за Мери, момичето от миялната, а и тя направи несвързани признания, обилно полети със сълзи.

— Аз съм добро момиче, сър, Бог вижда, че говоря истината. Не съм крала нищо, както той казва. Само малко игра, нищо лошо. После мастър Уилям, той идва в черквата и ми казва лоши неща и ме бие. — С неудържими ридания, тя вдигна полите си, за да му покаже широките, яркочервени следи от бича по бедрата си.

Хал бързо й каза:

— Покрий се, момиче! — Можеше да си представи колко е непорочна. Беше я забелязвал и по-рано, макар обикновено интересът му към работещите в къщата жени, да бе нулев. Дръзкият й поглед и пищни форми не можеха да се отминат просто така.

— Мастър Том опита да го спре. Иначе щеше да ме убие, мастър Уилям, като нищо. Мастър Том е добро момче. Той нищо не е направил…

Значи, Том бе нахапал тая апетитна ябълка, реши Хал. От това нищо няма да му стане на момчето. Вероятно му е дала добър урок във вечната игра, а когато Уилям ги е пипнал, Том се е спуснал да я спасява. Самият порив заслужава уважение, но действието е безразсъдно — обектът на рицарския жест надали заслужава подобно себеотрицание. Изпрати момичето обратно в кухнята и проведе кратък разговор с иконома си. За два дни той й уреди място като прислужница в „Кралския дъб“ в Плимут и тя тихомълком изчезна от Хай Уийлд. Хал нямаше желание да я види на прага си, след девет месеца, с пищящ подарък на ръце.