Мусон, стр. 53

— А кораба? — Хал си даваше сметка, че всяко описание на Янгири ще бъде ярко разкрасено от слепия страх и бе малко вероятно да има някакво близко сходство с човека. Повече би научил от едно точно описание на кораба му.

— Странно е, но не беше джонка, както може да се очаква. Франкски кораб с много платна — отвърна братовчедът. — Но всичките черни.

— Кораб като оня английския в пристанището? — попита Хал.

— Да, да! Същият, само че много по-голям и с много повече оръдия.

С положителност е видял пленения „Минотавър“, помисли си Хал.

— Колко оръдия? — попита той.

— Много! Може би сто — предположи смело братовчедът. Явно не беше моряк и въпросът не значеше нищо за него. — Ако този английски кораб попадне на Ал Ауф, най-добре ще е неверниците да се обърнат към Аллаха за милост, защото Ал Ауф не знае що е това.

След малко Хал се сбогува и си тръгна с Аболи и момчетата.

Докато гребяха назад, той седеше мълчалив на кърмата и слушаше с половин ухо, как Том и Дориан разказват оживено с подробности на Големия Дениъл и Алф всичко видяно и чуто на сука. Беше доволен от посещението. Никому освен на консула Грей, не бе споменавал за съкровището. А ето че за имането на Могула се приказва на всеки ъгъл. Новината сигурно бе стигнала вече и до ушите на корсаря.

44.

„Серафим“ полежа още три седмици на котвеното си въже в пристанището и Хал направи прощална визита на консула. След като размяната на цветисти комплименти и поздрави приключи, Хал му каза:

— Най-после приключих с ремонта на кораба и съм отново готов да вдигна платна.

— Кога смятате да отплавате? — попита Грей, като надигна туловището си до седнало положение и погледна към капитана с интерес.

— След три дни при утринния отлив.

— Макар да се чувствам поласкан от присъствието Ви в моя дом, разбирам нетърпението Ви да продължите прекъснатото плаване. Особено с оглед обстоятелството, че превозвате такъв скъпоценен товар. Мога само да Ви пожелая попътен вятър и късмет. — Грей не направи и най-малък опит да задържи Хал, тъкмо напротив — искаше сякаш да го отпрати час по-скоро. За капитана това означаваше само едно: Янгири или Ал Ауф е предупреден и вероятно вече се е притаил в засада, някъде из Мозамбикския пролив.

Последните три дни в Занзибар бяха посветени на подготовка за битката. Големият Дениъл контролираше презареждането на оръдията с нови заряди. Копринените барутни торбички бяха също пренапълнени и отнесени при оръдията. Аболи провери дали всички пистолети и мускети са с нови кремъци и заряди. Наточиха като бръсначи всички саби, а върховете на копията бяха изострени ръчно с брусове. Цялата тая дейност се провеждаше скрито от погледите на евентуални зяпачи от кея или наблюдатели от бойниците на цитаделата.

Хал следеше за необичайно раздвижване из водите на пристанището. Откак бе разговарял с Грей първия път, сякаш броят на пристигащите и заминаващи джонки се увеличи. Много от тях минаваха съвсем близо до „Серафим“ и екипажите им се надвесваха над бордовете, за да го разгледат по-добре. Това би могло да се обясни с най-обикновено любопитство, но Хал беше убеден че новината за предстоящото им заминаване е достигнала вече заинтересованите, там в тихата синева.

През последната нощ в Занзибар се разрази страховита гръмотевична буря и докато гигантски канари се търкаляха по небесния покрив, а мълниите обръщаха нощта в ден, палубата на „Серафим“ бе залята от потоци дъжд.

След полунощ облаците се разнесоха и на небосклона изгряха и заблещукаха съзвездия, които се отразяваха в морската повърхност. Беше толкова тихо, че легналият в каютата си Хал чу монотонната песен на вахтения от закотвена наблизо джонка 55:

Когато първите предвестници на зората запалиха източния хоризонт, Хал скочи от койката и излезе на палубата. Бризът идваше на топли талази откъм сушата и „Серафим“ се дърпаше на котвеното въже с желание да потегли. Хал кимна към Нед Тайлър, който призова и двете вахти за потегляне.

Хората хукнаха по вантите, платната се отпуснаха, затрепериха и накрая се издуха от вятъра. „Серафим“ се наведе на една страна и насочи нос към изхода на пристанището. Хал отиде до кърмовия релинг и забеляза как четири джонки вдигат котва, опъват триъгълните си платна и тръгват подире им.

— Може би са решили да се възползват от отлива, за да потеглят — промърмори над рамото му Нед, докато и двамата гледаха назад.

— Всичко се случва на тоя свят, мастър Тайлър, може дори консулът да стане честен човек — съгласи се Хал.

— Това май иска да стигне луната, капитане — каза Нед.

Хал вдигна поглед към високите стени на крепостта, блеснала в ранната зора с перлена светлина и изсумтя заинтригуван. На източната кула гореше огън. Докато го наблюдаваше, от него се издигна тънък стълб бял дим, после бе отнесен от мусона.

— Да не би да се греят на огъня тия там, как мислиш? — попита Хал.

— Тоя стълб ще се види от континента през целия пролив — сподели мнението си Нед.

— Или на двадесет левги в открито море.

Проливът бе толкова тесен, че когато слънцето се надигна над хоризонта, те видяха материка релефно очертан с всичките си подробности и пламнали, под слънчевите лъчи, сини планини в далнината.

— Хал погледна назад през кърмата. Малката флотилия джонки от пристанището продължаваше да ги следва по килватера. Той още не бе пуснал всички платна, а на главното имаше прибрани три рифа. „Серафим“ се плъзгаше с лекота напред. Два от следващите ги съдове бяха по-големи и бързи от останалите. Те поддържаха разстоянието, докато другите, малко по малко, изостанаха.

— Долу на палубата! Нов дим на материка! — разнесе се гласът на Том от главната мачта и Хал отиде при левия релинг. От зеления гръб на един нос, се надигаше тънък стълб. Цветът на пушека бе неестествено сребристобял и се издигаше право нагоре, докато го подхване вятърът и го разсее над зелените хълмове.

Плаваха на юг цял ден. По брега край тях неизменно пламваха огньове всеки път, когато „Серафим“ се изравняваше с някой голям нос. Издигаше се все тоя сребърнобял дим, за да бъде видян на много мили околовръст.

Разтеглената флотилия джонки продължаваше да се мъкне след тях, като първите две по-големи поддържаха постоянно дистанцията от две до три мили по килватера. Но когато слънцето се спусна към хоризонта двете джонки отпуснаха изцяло платната и почти незабележимо скъсиха разстоянието, докато започнаха ясно да се различават от палубата на „Серафим“, независимо от настъпващата тъма. Хал видя голям брой хора, натъпкани по палубите им.

— Мисля, че много скоро трябва да очакваме нещо да се случи — обърна се той към Нед Тайлър. — Нека хората вечерят по светло. Може да се наложи да се бият в мрак.

Нед беше недоволен. Дори добре въоръжен боен кораб изпада в неизгодно положение по отношение на по-зле въоръжен, но многоброен противник при нощна битка. Под прикритието на нощта, една флотилия малки джонки може да се промъкне до големия кораб и да стовари на борда му купища въоръжени мъже, преди артилеристите да успеят да ги обезвредят.

В този миг от наблюдателния кош се разнесе вик:

— Палубата! Виждам малка лодка по носа! Изглежда е в беда!

Хал отиде до релинга и вдигна далекогледа. Пред носа различи корпуса на рибарска лодка. Люлееше се преобърнат по водата, като се виждаше само обшивката на дъното. Около лодката стърчаха множество глави. Докато ги наближаваха, те започнаха да махат с ръце и да крещят:

— В името на Аллаха!