Мусон, стр. 32
Колкото до Том, той с нищо не показваше разкаяние за своята измамна и предателска постъпка. Вярно, известно време не правеше дори опит да заговори Керълайн или да привлече по някакъв начин вниманието й, но в това нямаше нищо ново — обичайното негово коварство. И ето че един ден, по време на занимания, ги хвана.
Керълайн изпусна тебешира си на пода и преди Гай да успее да й го подаде, тя вече се бе навела под масата. Корабът се наклони и тебеширът се плъзна по пода към Том, който го вдигна, връчи й го с превзет поклон, като в същото време не пропусна възможността да надникне в деколтето й. Керълайн застана така, че да не може да я види мастър Уолш и изплези език с развратен поглед. Това не бе детинска закачка, а някакъв подканващ и лъстив, изпълнен със сексуален заряд, жест. Том го прие с похотлива усмивка и намигване, които накараха Керълайн да се изчерви. Всичко това се стовари върху Гай, като удар с юмрук в лицето.
Цял ден размишлява върху случилото се и можа да измисли само един начин да й покаже, колко много е наранен от нея, как е разбила доверието му и целия му свят. Смени мястото си в занималнята. На следващия ден, без да иска разрешение или да дава обяснения, той напусна пейката на Керълайн и се премести на ниското и неудобно столче, в най-отдалечения от нея ъгъл.
Тази тактика има непредвидени и нежелани последствия. Мистър Уолш веднага забеляза промените в класната си стая и се обърна към Гай:
— Защо си се преместил?
— Тук се чувствам по-удобно — сухо отвърна той, без да вдига поглед към Керълайн.
— В такъв случай, — заяви Уолш, — мисля, че ще е добре Том да седне до мистрес Керълайн. Така ще мога по-лесно да го държа под око.
Том не чака да го подканят и до края на предобеда Гай бе принуден да наблюдава игричките на двамата. Смръщил вежди над плочата, Том незабелязано доближи единия си слонски ботуш до елегантната сатенена пантофка под масата и я докосна. Керълайн леко се усмихна, все едно че току-що бе прочела нещо много забавно в книгата, но не отмести крака си.
После Том написа няколко думи на своята плоча и когато Уолш се заплесна да поправя едно решение на Дориан, обърна я така, че тя да може да прочете написаното. Керълайн се изчерви и тръсна къдрици, като че ли беше ядосана, но очите й отново се завъртяха. Тогава тя на свой ред написа нещо на плочата си и го показа на Том. Той се ухили като простак, какъвто, по твърдото убеждение на Гай, си и беше.
Гай се разкъсваше от бясна ревност, но нищо не можеше да направи. Принуден бе да гледа флиртуването им, а омразата му кипеше, докато дойде мигът, когато разбра, че повече не може да я сдържа. Непрекъснато го преследваха картините на ужасните неща, видени долу. Баща му бе прикрил с тялото си по-голямата част от покварата на оная нощ, а и светлината бе твърде оскъдна, но блясъкът на бялата кожа и мъчителното видение на меките, заоблени форми не му излизаха от ума. Мразеше я дълбоко и болезнено копнееше по нея. И ето, отново вижда Том и неописуемите неща които върши, осквернявайки тия непорочни и прекрасни форми. Като прасе! Като гаден шопар, забил грухтяща, мръсна зурла в копанята си. Потърси най-силните думи в своя речник, за да даде израз на цялото си отвращение, но не намери нищо подходящо. Мразя го, реши настървено той. Ще го убия. Бодна го чувство за вина при тази мисъл, но то бързо се изпари, за да отстъпи пред обзелата го дива радост. Да. Ще го убие! Само това му остава.
27.
Гай чакаше подходящ случай. На другия ден по пладне, той се разхождаше напред-назад по предната палуба, докато офицерите на юта, заедно с Том, правеха своите измервания с бакстафите си.
Мастър Бийти обясняваше подробно, как протичат работите на Компанията в Ориента.
— Имаме две кантори на карнатския бряг. Знаете ли къде се намира той, Кортни?
— Да, сър. — Гай бе проучил огромната купчина книги и документи, която му даде мастър Бийти. — Това е онзи отрязък от югоизточното крайбрежие на Индия, разположен между Гат и Коромандел, който дава най-добри възможности за търговия — прилежно изрецитира той.
Мастър Бийти кимна:
— Виждам, че се отнасяте сериозно към задълженията си.
Гай се мъчеше да следи разговора, но вниманието му бягаше към групичката на юта. Видя ги да обсъждат нещо около траверсната дъска при руля, после Том подаде изчислението на баща им.
— Добра работа, момче. Това и ще нанеса върху картата — донесе се гласът на бащата въпреки насрещния вятър. Похвалата прободе Гай в сърцето и укрепи решимостта му.
Баща му още се помайваше на юта. Хвърли остър поглед към платната, провери курса в компасната будка. Представляваше внушителна фигура: висок и широкоплещест, с красиво лице и гъста, вързана на тила коса. Мисълта да се изправи срещу него бе обезсърчаваща. Най-накрая предаде командването на вахтения офицер и се отправи към каютата си.
— Сър — обърна се Гай към мастър Бийти, — бихте ли ме извинил за момент? Има нещо много важно, което трябва да обсъдя с баща си.
— Разбира се — освободи го мастър Бийти. — Ще Ви чакам тук. Ще продължим нашия разговор, който намирам за твърде занимателен.
Гай почука на вратата и когато отвътре се чу „Влез!“, внимателно я отвори. Хал вдигна поглед от корабния дневник, в който нанасяше стойностите на днешните измервания и задържа перото върху страницата.
— Какво има, момче?
Гай си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Искам да извикам Том на дуел.
Хал внимателно остави пачето перо в мастилницата и замислено потърка брадичка, преди да проговори:
— За какво става дума?
— Много добре знаеш, татко. Ти беше там. Това е толкова отвратително, че не желая да говоря за него, но Том обиди жестоко мистрес Керълайн.
— А! — възкликна Хал. — Това ли било? — Докато разглеждаше Гай, той си помисли, че ако онова, което правеше долу по гръб малкото курве бе понасяне на обида, значи то доста харесваше обидите. Накрая попита: — И каква ти е тя на теб?
— Обичам я, татко — отвърна Гай с трогателно достойнство, което свари бащата неподготвен.
Той прогони усмивката, тръгнала вече към устните му.
— А дамата има ли представа за тия ти чувства?
— Не знам — призна Гай.
— Не си се обяснявал в любов? Не си сгоден? Не си искал ръката й от мастър Бийти?
Гай се сконфузи.
— Не, татко, още не. Аз съм само на седемнадесет години и…
— Ами тогава, опасявам се, че малко си закъснял. — Хал не говореше грубо. Той отлично си спомняше мъките на първата любов. — Което, при дадените обстоятелства, може да е за добро.
— Не Ви разбирам, сър. — Гай се скова.
Е, само това остава — да се обяснява с малкия пикльо, помисли си развеселен Хал.
— Казано с две думи, след като сега с болка научаваш за… наклонностите — нали може така да го наречем? — на мистрес Керълайн, може би ще проявиш готовност да преразгледаш увлечението си по нея. Дали е достойна тя за това благородно чувство, което й предлагаш? Не намираш ли, че Том ти прави услуга, като разкрива пред теб, макар и по такъв груб начин, истинската й природа? — Хал искаше да добави: „Пределно ясно е, че мистрес Керълайн си е едно малко курве“, но преглътна последното изречение с мисълта, че няма да е особено подходящо да го извика на дуел собственият му син.
— Том я е принудил — заяви Гай с тъпа убеденост. — Затова и трябва да го извикам на дуел.
— Искаш да кажеш, че я е завлякъл в погреба против волята й?
— Може би не, но я е подлъгал. Прелъстил я е.
— Ако извикаш Том на дуел, няма ли целият екипаж да разбере какво е станало между него и нея? Нима искаш баща й да научи за тая нейна дребна простъпка? Искаш да понесе цялата тежест на родителския гняв?
Гай изглеждаше объркан и Хал се възползва от преимуществото си:
— Единствената причина, поради която не съм взел по-сериозни мерки, във връзка с ролята на брат ти в цялата тая работа, е желанието ми да спася репутацията на младата дама, както и бъдещето й. Още ли настояваш да я изложиш?