Мусон, стр. 171

Той пееше със звънтящ необработен глас и свиреше на систрум 89 с рядко умение. Когато шейхът започна да го вика всяка вечер да прогонва с песни и музика грижите от изминалия ден, никой не откри нищо странно в това. За няколко седмици Яси видимо спечели благоволението на стопанина си, защото стана един от личните му прислужници. След това шейхът разпореди рогозката му да се постеле в една отделена със завеса ниша на собствената му спалня, за да може всеки миг слугата да е в състояние да изпълни желанието на своя господар и през нощта.

В първата вечер след това разпореждане, Ал Салил закъсня от военен съвет с капитаните на своите джонки, проведено на терасата. Яси бе задрямал в очакване на стопанина си и скочи стреснат, когато той влезе в стаята придружен от Батула. Яси бе стоплил вода в стомни на няколко мангала и когато Батула помогна на шейха да остане по препаска, робът поля на Ал Салил, да се изкъпе. В това време Батула окачи оръжията на господаря си над постелята му: добре наточени кинжал и сабя, лъснат до блясък щит. После коленичи за благослов.

— Можеш да си вървиш, Батула, но ме събуди един час преди зазоряване, защото имаме още много работа до отплаването. — Докато говореше, Ал Салил се бършеше с подадената му от Яси кърпа. — Лека нощ, Батула и нека Бог те дари с приятни сънища!

Щом завесите се сключиха зад гърба на воина, Дориан и Ясмини се спогледаха усмихнати. Той посегна към нея.

— Доста дълго чаках — каза Дориан, но тя се изплъзна.

— Трябва да изпълня задълженията си, благородни господарю! Не съм разресал косите ти и не съм намазал с благовония тялото ти.

Коленичи зад него, докато той седеше на копринена възглавница и започна да трие косите му с чиста кърпа. След това ги разреса и сплете в дебела плитка на голия му гръб. Докато правеше това, издаваше тихи звуци на възхита и благоговение.

— Толкова е гъста и красива. На цвят като злато и шафран.

После започна да масажира раменете му с кокосово масло, като докосваше белезите.

— Къде стана това?

— На едно място наречено Проходът на умната газела. — Очите му бяха затворени. Той се бе оставил на опитните й пръсти, защото в харема я бяха учили, как да доставя наслада на бъдещия съпруг. Когато се унесе и почти задряма, тя се наведе напред и попита:

— Още ли те е гъдел тука, Доуи? — Ясмини пъхна език в ухото му.

Това го възбуди и кожата по мускулестите му ръце настръхна. Посегна зад гърба си и я хвана през кръста.

— Ще трябва да те науча на уважение, робе! — Отнесе я до постелята, застана с колене от двете й страни, като прикова китките високо над главата й. Известно време се смяха един срещу друг, а после смехът секна. Наведе глава и долепи устни до нейните.

Те се разтвориха, топли и влажни, за да го приемат и тя прошепна в устата му:

— Не съм знаела, че сърцето ми може да събере толкова любов!

— Много си се навлякла — промърмори той и Ясмини мигом се изви като дъга, за да може Дориан да смъкне робите и да ги хвърли на пода.

— Няма думи да опишат хубостта ти — каза той, като разглеждаше златистата коприна на кожата й, — но дали е оздравяло тялото ти?

— Оздравяло е. Напълно. Но не приемай думите ми на вяра, господарю! Увери се лично за собствено и мое удоволствие!

133.

Когато куси задуха силен и постоянен по протежение на протока, а небесата се оцъклиха яркосини и безоблачни, флотилията на шейх Ал Салил отплава от Ламу и след три дни акостира на африканския бряг.

Под развятата коприна на синьото знаме, всички слязоха на брега и дългите колони въоръжени мъже и товарни животни започнаха да се вият навътре по роботърговските пътеки на черния материк.

Шейхът яздеше в авангарда, а малко след него — робът Яси. Някои от мъжете забелязаха обожанието в погледа на младия роб и се усмихнаха снизходително.

134.

Дълги месеци след бягството им от Занзибар Том Кортни изучаваше континенталното крайбрежие. Държеше се доста по на юг от обичайните арабски търговски пътища, за да избегне среща с оманците било на вода, било по суша. Търсеха устието на река, наречена от Фунди, ловеца на слонове, Лунга.

Без помощта на дребния ловец, може би никога нямаше да го открият, защото реката се вливаше с два закривени ръкава и създаваше илюзията, че просто завива близо до брега. Корабът би могъл да отмине, без да забележи устието й.

След като влязоха в него, Том нареди да се спуснат двете лодки. Изпрати с тях Люк Джарвис и Алф Уилсън, да проследят главния ръкав и да водят „Лястовицата“. Имаше много фалшиви ръкави и задънени канали, които не водеха никъде и на няколко пъти се налагаше да се връщат, защото водната площ рязко се стесняваше. Загубиха много дни в проучване и непосилен труд, за да прекарват „Лястовицата“ през тинести плитчини и в такива моменти Том благодареше Богу за плоското дъно на корпуса. С остър кил никога не биха преминали безбройните пясъчни коси и наносни плитчини. Най-накрая, делтата остана зад тях и те се добраха до главното течение на реката.

Плитчините гъмжаха от крокодили с отвратителен вид и ръмжащи и мучащи хипопотами. Гъсти облаци насекоми висяха над тях. Когато минаваха край тръстики, от тях се надигаха с писъци и грак огромни пернати ята.

Тръстиките неочаквано свършиха и корабът пое през подобни на поляни, покрити с водни растения площи сред редки гори по двата бряга. Стада странни на вид животни вдигаха глави, зарязали пашата, и обръщаха очи към малкия кораб. После изпръхтяваха разтревожени и потъваха в гората. Техният брой и разнообразие бяха зашеметяващи, а моряците се трупаха край релинга, за да им се чудят и възхищават.

Имаше грациозни антилопи, някои с размери на английски елен, други много по-големи, със странни фантастични рога: сърповидни, с форма на ятаган или подобни на тирбушон, нямащи нищо общо с познатите им от Англия разклонени израстъци. Всеки ден слизаха на брега на лов. Дивечът беше доверчив, явно никога невиждал бял човек с пушка. Ловците можеха да се приближат достатъчно за точен мускетен изстрел. Месо вече не им липсваше, а излишното осоляваха или сушаха.

След като изкормваха и нарязваха дивеча, на брега се появяваха още по-странни същества, за да се погрижат за оставените от тях кости и отпадъци. Първи идваха няколко вида лешоядни птици, които засенчваха небето с огромни черни облаци. Кръжаха известно време, след което се спускаха бавно на земята. Грациозни и величествени в полет, на земята бяха уродливи и отвратителни.

След птиците пристигаха подобни на кучета петнисти същества, които кряскаха и ридаеха като зли духове, както и малки червени лисици с черни гърбове и сребристи хълбоци. После видяха първите лъвове. Том нямаше нужда Аболи да му казва, какви са тия огромни гривести котки: знаеше ги от гербовете на крале и благородници в Англия, както и от илюстрациите на стотици книги в библиотеката на Хай Уийлд. Зверското ръмжене и ревовете на тия животни тревожеха моряците нощем и те се въртяха в койките си, а Сара се притискаше още по-силно към Том, в малката им каюта.

Внимателно оглеждаха гори и поляни за следи от слонове, мечтаната плячка, чиито бивни щяха да ги възнаградят за всички мъки и несгоди. Аболи и Фунди показваха огромни кръгли следи в спечената като камък глина и обясняваха:

— Оставени са миналия дъждовен сезон.

Попадаха на съборени, сякаш от ураганен вятър, дървета с липсващи най-горни клонки и обелена по върховете кора. Но дънерите бяха съвсем сухи, а остатъците от счупено и обелено — повехнали.

— Миналата година — казваше Фунди. — Стадата са си заминали и може много сезони да не стъпят по тия места.

Теренът стана хълмист и Лунга започна да лъкатуши през тесни долини, осеяна с бързеи. Напредваха с много трудности, защото огромни морени и остри черни скали охраняваха течението и с всяка измината срещу течение миля, малката „Лястовица“ бе подлагана на все по-големи опасности.