Мусон, стр. 143

Доста по-късно той лежеше отпуснат с цялата си тежест върху нея. Задъхваше се като току-що спасен от удавяне. Капки пот бяха паднали върху нея като дъжд и бяха намокрили лицето, жакета и оголените й гърди. Сключила бе крака около него и не го пускаше. Фелуката ги подрусваше като в детска люлка.

Том се размърда и направи опит да стане, но тя го притисна към себе си с ръце и крака. Той дишаше на пресекулки и се отпусна отново отгоре й. Сара изпита необикновено чувство на възторжен триумф. Сякаш бе постигнала нещо с мистично значение, нещо далеч надхвърлящо формите на плътта. Не можеше да намери думи, за да го формулира в съзнанието си. Започна да гали главата му, като нашепваше в ухото му неразбираеми нежности.

С безкрайно съжаление и болезнено чувство на загуба, тя го усети да се свива вътре в нея и макар да я болеше мястото, където си бе пробил път навътре, тя стегна мускули и се опита да го задържи. Том обаче се измъкна и тя трябваше да му позволи да седне. Огледа се с объркан вид.

— Завлякло ни е на цяла левга в морето.

Тя също седна, оправи поли и видя синята ивичка на острова на хоризонта. Под погледа й Том застана на колене, за да вдигне бричовете си. Изпълнена бе с майчинско чувство. Сякаш изведнъж беше станала жена, и сега силната беше тя, а той — детето, което се нуждае от грижа и закрила.

Том се домъкна до фала с несигурни крака, вдигна триъгълното платно и пусна фелуката по вятъра. Сара оправи дрехите си, завърза панделката на жакета и отиде да седне при него на кърмата. Том обхвана раменете й с ръка, а тя се сгуши в него. Бяха преполовили разстоянието до острова, преди Том да проговори:

— Обичам те, Сара Бийти — промълви той.

Сърцето й литна при тия думи и тя се притисна още по-силно към него.

— Както вече казах, обикнах те в мига, когато за пръв път те съзряха очите ми, Том Кортни. Макар че бях още дете, оттогава започнах да се моля, един ден да стана твоя жена.

— Този ден дойде — отвърна той и я целуна.

111.

Срещаха се всеки път, когато Сара успееше да измами бдителността на Гай и Керълайн. Понякога паузите траеха два или три дни, но те само разпалваха още по-силно горещата им страст.

Срещите се провеждаха винаги следобед, защото сутрин Сара помагаше на Керълайн в домакинството или се грижеше за малкия Кристофър. А и Том не можеше да зареже „Лястовицата“ и екипажа — корпусът и такелажът бяха понесли сериозни щети по време на плаването от Добра Надежда до тук и трябваше да се ремонтират, за да възвърне корабът своята мореходност напълно.

Повечето сутрини Том прекарваше в двореца, очакващ вести от Мускат. А и лицензът му за търговия още не беше издаден. Макар да обсипваше везира с щедри подаръци и бакшиши, той все още си оставаше в немилост и чиновникът му отмъщаваше с цветисти извинения и обяснения за забавянето. Без султански ферман, Том не можеше да търгува на местните пазари.

Скъпоценните часове, които можеха да прекарват заедно, отлитаха като мигове и за двамата. В някои следобеди лежаха в обятията си, без да докосват донесените от Сара деликатеси и се любеха сякаш за последен път. В промеждутъците си приказваха, загубили дъх от нетърпение да споделят чувствата си, чертаеха фантастични планове за деня, в който ще могат да се измъкнат от острова и да отплават с Дориан на борда на „Лястовицата“.

Други дни вземаха фелуката, за да я закотвят край външния риф, където ловяха риба, смееха се и надаваха възторжени викове, докато измъкваха от водата красиви морски създания, които се мятаха и блестяха като огромни скъпоценни камъни на кукичките.

Един следобед Сара донесе кутията с пистолети за дуел, подарена от баща й на раздяла в Бомбай, за да се пази на тази земя, пълна с диви животни и още по-диви хора.

— Татко обеща да ме научи да стрелям, но не му остана време — каза тя. — Ще ме научиш ли ти, Том?

Бяха великолепни оръжия. Дръжките изрязани от лъскав орех, а спусъците и дългите цеви — инкрустирани със злато и сребро. Придружаваха ги рогови шомполи и сребърни барутници. В кутията имаше и петдесет обли оловни топчета, изработени така, че плътно да влизат в дулата. Тампоните бяха от промаслена кожа.

Том напълни пистолетите с половин заряд, за да намали отката. После й показа как да заеме стойка и да се обърне към целта, изнесла дясното рамо напред. Как след това да свие юмрук на левия хълбок и да издигне опънатата дясна ръка към целта, а когато мушката се покаже в прореза на мерника, да натисне плавно спусъка, вместо да чака, докато ръката я заболи от тежестта и започне да трепери несигурно.

Постави един кокосов орех на порутената стена на манастира на петнадесет крачки от тях.

— Свали го! — каза той и започна да брои пропуските й. — Ниско! Пак ниско! Вдясно! — Том бързо презареждаше и тя сменяше пистолетите. С четвъртия изстрел запрати ореха да пръска мляко във въздуха. Тя изпищя от радост и скоро започна по-често да улучва, отколкото да пропуска.

— Трябва да получавам награда за всяко попадение — заяви Сара.

— Каква награда искаш?

— Една целувка ще свърши работа.

При този стимул, Сара улучи пет пъти под ред и Том я похвали:

— Браво, спечели голямата награда. — Взе я на ръце и я понесе, въпреки неубедителните й протести, към тайното им убежище в развалините.

След няколко дни взе във фелуката един от най-добрите лондонски мускети и я научи да го зарежда и да стреля с него. Том бе купил преди отплаването четири от тези необикновени оръжия. Не можеше да си позволи повече, защото цените им бяха зашеметяващо високи.

Евтините армейски мускети са гладкостволи и куршумът им не приляга плътно към канала. При излитане от дулото той не получава въртеливо движение и траекторията му е доста непредсказуема.

Точността на това оръжие с нарезна цев бе смайваща. Том можеше да удари кокосов орех без пропуск от сто и петдесет крачки. Сара беше достатъчно висока и силна, за да прикладва към рамо тежкия мускет и още един път показа, че притежава точното око и вярна ръка на роден стрелец. След един час упражнения вече печелеше наградата си почти с всеки изстрел.

— Мисля, че следващото нещо, на което трябва да те науча е фехтовката — отбеляза Том, докато се излежаваха на рогозката, с която бяха обзавели тайното си, лишено от покрив обиталище в манастира.

— В това отношение вече си свършил добра работа. — Тя се усмихна дяволито и посегна надолу по тялото му. — Ето я моята вярна сабя.

После обсъждаха сериозно плановете си за времето, когато Том ще успее да измъкне Дориан.

— Ще се върна за теб — й каза той. — Ще те отведа далеч от Занзибар и Гай.

— Да — кимна тя, сякаш никога не е имало друга възможност. — И тогава ще се приберем заедно в Англия, нали Том? — Тя забеляза промененото му лице. — Какво има, любими? — попита го разтревожена.

— Аз никога няма да се върна в Англия — тихо отвърна той.

Тя скочи на крака и го погледна смаяна.

— Как така, никога няма да се върнеш?

— Чуй ме, Сара! — Той седна и я хвана за двете ръце. — Преди да напусна Англия, там стана нещо ужасно. Нещо, което не съм искал да стане.

— Кажи ми го! — примоли се тя. — Всичко, което те засяга, засяга и мен.

И той й разказа за Уилям. Започна още от детството, когато тиранията на по-големия бе ставала все по-силна и по-силна. Спомена за неизброимите прояви на безсърдечна жестокост.

— Мисля, че единственият период, когато Дориан, Гай и аз се чувствахме добре, беше когато го нямаше. Когато беше в университета.

Изражението й изразяваше съчувствие.

— И на мен не ми хареса, когато го видях в Хай Уийлд — съгласи се Сара. — Заприлича ми на змия. Студена и отровна.

Том кимна.

— Докато плавахме на „Серафим“ бях забравил колко отмъстителен може да бъде. Но когато докарахме татко в Хай Уийлд, след Flor de la Mar, всичко се върна на мястото си.

Разказа й, как се бе държал Уилям, докато баща им умираше и как бе престъпил клетвата си, да помогне за спасяването на Дориан, след смъртта на Хал.