Мусон, стр. 131

— Тя е долу! — обърна се Дориан към Ясмини.

Тя радостно плесна с ръце.

— Можеш ли да я извадиш, Доуи? — После приближи устни до отвора и извика: — Джини, бебчо! Чуваш ли ме? — Отговориха й слаби, но възбудени писъци от дълбокото.

— Дръпни се! — Дориан я отстрани с ръка и започна да разширява дупката с голи ръце. Зидарията бе правена без хоросан и парчета от станалия крехък корал се отчупваха с лекота. Изпрати Ясмини да му донесе един от бамбуковите колове, струпани в основата на стълбите и с негова помощ разбиваше по-упоритите парчета.

След половин час успя да разшири отвора достатъчно, за да се промуши. Когато обаче надникна вътре, видя единствено прахоляка, вдигнат от него самия и пълен мрак.

— Чакай тук, Яси! — заповяда той и спусна крака в дупката. Започна да рита наоколо, но не напипа нито дъно, нито опора, върху която да стъпи. Хвана се с две ръце за ръба и започна да се отпуска инч по инч. Внезапно цяло парче от стената, за която се бе хванал, рухна и той полетя с уплашен вик в тъмното. Очакваше да прелети стотици фута и да се размаже, но тупна на земята почти веднага. Съприкосновението с нея беше така неочаквано, че краката му изневериха и той се строполи. Бързо скочи на крака.

— Как си, Доуи? — викаше тревожно Ясмини.

— Добре съм.

— Може ли и аз да дойда?

— Не! Стой там! Махни си главата от дупката, да влезе светлина!

Когато прахоляка започна да се уталожва и зрението му свикна с полумрака, той огледа обстановката. Слаб лъч проникваше през дупката над главата му и в неговата светлина той откри, че се намира в тесен коридор, построен изглежда в дебелата външна стена на гробницата. Широчината едва побираше раменете му, а височината бе достатъчна, за да стои изправен.

Писъците на Джини се чуваха съвсем наблизо и Дориан тръгна към тях с кихане. Изправи се пред дървена врата. Тя се ронеше от старост, както и от влажна плесен и бе паднала от гнилите си кожени панти. Джини вероятно се бе увесила на нея и дори нейното незначително тегло се бе оказало достатъчно да я откъсне. И сега лежеше затисната.

Беше си счупила ноктите в опити да се освободи, а козината й бе набита с прах и трески. Дориан надигна тежката врата достатъчно, за да може маймунката да се измъкне изпод нея. Джини не бе ранена, бързо се изкатери по тялото на Дориан и кацна на рамото му, хвана се с две ръце за шията му, бъбрейки в ухото му безспир.

— Глупаво животно такова! — скара се Дориан на английски, докато галеше главата му, за да го успокои. — Това да ти е за урок, друг път да не се завираш, дето не ти е работа, идиотска маймуна нещастна!

Отиде към отвора и я подаде на Ясмини, която се бе напъхала в дупката чак до раменете. После се върна, вдигна вратата и я завлачи заднишком. Подпря я на стената и се изкатери по нея като по стълба, за да излезе на слънце.

Целият бе в прахоляк и мръсотия и докато Ясмини задушаваше Джини в нежна прегръдка, той се изми във водата на резервоара.

Ясмини свали Джини по стълбите, но преди да ги последва, Дориан инстинктивно се върна и прикри отвора с бурени и пълзящи растения.

98.

След няколко дни Дориан се върна, за да проучи тайния проход. Не трябваше да казва на Ясмини какви намерения има, защото тя веднага започна да настоява да я вземе дори и Джини да дойдел. Без да разбере Тахи, той задигна една лампа и огниво. Взеха куп предпазни мерки, за да не бъдат проследени от някой шпионин на Куш или друг мазник и отидоха до гробницата поотделно. Срещнаха се при резервоара.

— Никой ли не те видя? — попита Дориан, докато Ясмини изкачваше стъпалата с Джини на рамо.

— Никой! — потвърди тя, почти подскачайки от възбуда. — Какво мислиш, че ще намерим, Доуи? Голямо съкровище от злато и диаманти?

— Тайна стая пълна с кокали и черепи — подразни я той. Тя изглеждаше неспокойна.

— Искаш ли ти да влезеш пръв? — попита Ясмини и го хвана за ръка. Разделиха бурените с ръце и се скриха зад тях, а Дориан надигна растенията от входа към коридора, за да надникне в тъмнината.

— Никой не я е открил — констатира той. Клекна и се зае с огнивото. Когато пламъчето на лампата загоря равномерно, той каза:

— Ще ми я подадеш долу, когато ти кажа! — Спусна се в отвора и посегна нагоре с думите: — Дай ми лампата! — Пое я от ръцете й, за да я остави встрани. — А сега слизай! — Насочваше с ръце висящите крака, като ги слагаше върху старата врата. — Почти стигна. Скачай!

Тя тупна долу и се огледа. Джини се стрелна подире й, за да се изкачи по нея на рамото й. Обаче не беше достатъчно високо и тя я взе на хълбок.

— Толкова е интересно. Никога не съм правила такова нещо досега.

— Не вдигай такъв шум! — Дориан взе лампата. — Стой близо до мен, но не ми се пречкай!

Тръгна предпазливо към мястото, където беше вратата и веднага го обзе разочарование. Само на няколко ярда, проходът бе зазидан. Попаднали бяха в задънена улица.

— Какво ли има отвъд? — попита шепнешком Ясмини.

— Изглежда оттук се е влизало в самата гробница, но някой е затворил прохода. Питам се, защо ли изобщо са го построили.

— За да може ангелът Гавраил да дойде в гробницата и да отведе душата на светията в рая — обясни важно Ясмини. — Гавраил винаги слиза на земята, за да прибира праведните души.

Дориан понечи да я подиграе, но забеляза колко големи и влажни са очите й в светлината на лампата.

— Може би си права — съгласи се той, — но се питам къде ли извежда другият край на тунела.

Обърнаха се и поеха назад към отвора в тавана, през който бяха дошли, за да продължат бавно в прашната тъмнина, ухаеща на плесен и гъби. В немощната светлина на лампата, подът под краката им започна да се спуска надолу, като на всеки няколко стъпки имаше каменни стъпала. Таванът бе само на инч от главата на Дориан.

— Страх ме е! — прошепна Ясмини, останала без дъх. — Може би ангелът ще ни се разсърди, дето ходим по неговия път. — Притисна Джини близо до гърдите си. С другата ръка здраво стисна гърба на робата на Дориан.

Вървяха безмълвно. Подът продължаваше да слиза надолу, докато Дориан разбра, че се намират доста под земната повърхност, после стана хоризонтален. Дориан броеше крачките.

— Какво ще стане, ако се срути таванът? — попита Ясмини.

— Така си е стоял стотици години — уверено отвърна Дориан. — Защо трябва да падне точно сега? — Започна да брои крачките на глас. — Триста двадесет и две — обяви той и веднага добави: — Виж, има стъпала, които водят нагоре.

Заизкачваха ги бавно. На всяко стъпало спираха и Дориан вдигаше лампата високо, за да видят пътя пред себе си. Изведнъж спря.

— Затворено е — каза той с горчиво разочарование. В светлината на лампата видяха, че таванът, както и една от стените са срутени. Стояха пред купчината отломъци и не знаеха какво да правят.

Внезапно Джини скочи от хълбока на Ясмини и се стрелна напред. Преди Дориан да я улови за опашката, тя изчезна в пространството между незасегната част, от тавана и купчината под нея.

— Джини! — Ясмини се промъкна покрай Дориан и пъхна ръка в отвора. — Пак ще се заклещи някъде. Спаси я, Доуи!

— Глупава маймуна! — Дориан започна да разчиства парчетиите, като се мъчеше да бръкне по-навътре. От време на време Джини се обаждаше, но не искаше да се върне при Ясмини, макар че тя отчаяно я молеше. Дориан продължаваше упорито работата си по разчистване на тунела. После спря и се изкачи на купчината.

— Виждам светлина — извика с ликуващ глас той. Скочи долу и продължи да разширява прохода с удвоени сили.

След един час обърса лице с края на робата си. Пот и прах се бяха смесили в редичка кал.

— Мисля, че вече мога да пропълзя. — Започна да се промъква по корем и под напрегнатия поглед на Ясмини в дупката потъна първо тялото, после краката и накрая изчезнаха стъпалата му. След миг извика: — Яси! Всичко е наред! Идвай!

Тя бе толкова по-дребна от него, че успя да мине на четири крака. След малко светлината се засили и тя завари Дориан клекнал в края на тунела. Заслоняваше го гъста растителност, но отвъд нея грееше ярка светлина.