Мусон, стр. 128

Ясмини и избраните й приятелки сред нейните полусестри обичаха да играят на тази площадка. Тук сплетничеха и се препираха, играеха причудливи игри, обличаха животинките си в детски дрехи и ги люлееха на ръце, правеха се, че готвят за въображаеми семейства.

Дориан стигна стълбището, което водеше нагоре към площадката, когато един вик откъм нея го накара да замръзне с крак на първото стъпало. Той веднага позна гласа на Ясмини, но онова което прониза сърцето му, беше неизразимата болка в него. Той се хвърли нагоре по древните стълби, гонен от нестихващия вик, ставащ все по-силен и смразяващ.

95.

Маймунката Джини се бе курдисала върху купола на старата гробница. Всеки път, когато й омръзнеше да я обличат и дундуркат като бебе, тя се изкатерваше на любимото си място, където не можеше да бъде стигната от Ясмини. Сега се чешеше сънливо под мишницата, а синкавите клепачи се спускаха върху големи кафяви очи. От време на време се олюляваше и малко преди да падне, се събуждаше стресната, за да погледне към градината отдолу.

Изведнъж Джини надуши нещо, което я събуди напълно: канелени сладки. В цял свят нямаше друго нещо, което да обича повече. Изправи се в цял ръст, като пазеше равновесие върху облата мазилка, с помощта на дългата си опашка и възбудено се огледа.

По една от пътеките приближаваха две момчета. Дори от това разстояние Джини забеляза, че челюстите им работят, а по-голямото носи покрита сребърна чиния. Джини нямаше нужда погледът й да установява какво има под похлупака. Издаде късо лакомо цвърчене, хлъзна се по купола и скочи към върха на дървото, разперило широко клони под площадката. Скрита в гъстия листак, Джини дебнеше момчетата, които седнаха в един ъгъл на градината със сребърната чиния помежду си. Заин ал Дин вдигна похлупака и опашката на Джини щръкна, а очите й щяха да изскочат при вида на купчината жълти сладки. Разкъсваше се от лакомия и страх. Твърде добре познаваше Заин ал Дин. Над едното си око имаше белег от рана — Заин ал Дин беше голям майстор на прашката. От друга страна, сладките бяха току-що извадени от глинената пещ и уханието им бе мъчително и неотразимо.

Джини се спусна по дънера на дървото откъм противоположната на момчетата страна. Стигнала земята, тя надникна предпазливо. Когато се убеди, че все още е незабелязана, напусна скривалището си и се стрелна през поляната. Надникна отново от прикритието на един храсталак. Изду бузи и сбърчи нос. Ароматът на канела се усещаше оттук много по-силно. Видя как Заин поднася една сладка към устата си и захапва пухкавата жълта мечта.

Ибн ал Малик Абубакър беше другото момче — един от безбройните полубратя на Заин. То стана, приближи едно израсло до оградната стена дърво и посочи клоните му с думите:

— Там има ястребово гнездо. — Заин стана на свой ред и се заклатушка натам. Стояха с гръб към сребърната чиния с отметнати назад глави и говореха за гнездото в клоните, високо над тях.

— Може да е скитник 84 — каза с надежда в гласа Заин. — Ще му вземем пиленцата, когато се оперят.

Джини събра кураж. Изскочи изпод храста и се устреми като сива стрела през поляната. Стигна чинията и напълни и двете си шепи с лепкави сладки. Започна да ги тъпче в уста и бузите й се издуха до пръсване. Половината сладки останаха в чинията и тя се опита да ги вдигне. Понеже не успя, пусна другите от ръцете си и започна наново.

— Маймуната! — изпищя страшният глас на Заин зад гърба му и Джини разбра, че е разкрита. В бързината си запрати чинията във въздуха и хукна назад към безопасността на високото дърво. Зад себе си оставяше диря от натрошени канелени сладки.

Щом стигна дървото и се метна на един висок клон, тя обърна глава, за да погледне назад. Момчетата тичаха към нея с викове на възмущение от такова безчинство:

— Шейтан! Дяволска маймуна! Свинско животно!

Джини стигна върха на дървото и се настани в един чатал. Тук се чувстваше в безопасност и започна да мляска остатъците от сладките, оцелели от паническото й бягство.

Отдолу Заин развърза торбичката на пояса и измъкна прашка. Разви кожените ремъчки и ги опъна с две ръце. Избра идеално огладено обло камъче и го постави в уширената средна част на сдвоения ремък. Обиколи дървото, докато намери подходяща позиция за изстрел към Джини. Маймунката заклати глава с опулени очи и страшна гримаса, за да го уплаши.

— Сега ще ти дам такъв урок, че никога вече няма да ми крадеш сладките — закани се Заин и започна да върти прашката. Въртеше я все по-бързо в кръг над главата, докато ремъците започнаха да свистят и в точния момент отпусна края на единия. Камъкът се превърна в съскаща бяла линия, твърде бърз, за да може Джини да реагира. Удари маймунката в лявата ръка под лакътя и костта се счупи.

Джини изпищя и подскочи високо във въздуха с виснала счупена ръка. Докато падаше, направи опит да се хване за един клон, но лявата ръка не й се подчини и тя стигна почти средата на дървото, преди да се залови с дясната.

Двете момчета отдолу скачаха и крещяха от радост.

— Удари го, Заин! — ликуваше Абубакър.

— Сега ще те убия, крадлив шейтан! — Заин поставяше нов камък в прашката. Джини се катереше нагоре с една ръка. Скимтеше и ломотеше от болка безспир. Стигна дългия протегнат към площадката клон.

Заин запрати втория камък, който изсвири във въздуха и удари клона точно под гърдите на маймунката. Тя подскочи и затича с пречупена ръка към площадката. Знаеше къде да търси закрила. Ясмини бе чула писъците и макар да нямаше представа какво ги е причинило, викаше разтревожена:

— Джини! Какво стана, бебчето ми? Ела при мама!

Стигнала края на клона, Джини се хвърли в прегръдките й, като скимтеше и трепереше от болка и страх.

— Давай! — викна Заин към Абубакър. — Намери пръчка! Сега ще я довършим!

Градинарите бяха оставили сноп бамбукови колове в основата на стълбището. Всяко от момчетата грабна по един и хукна нагоре.

Запъхтян и ухилен, пръв се изкачи Заин. Стъписа се, когато Ясмини се изправи пред него с Джини на ръце.

— Не ме доближавай! — викна му тя. — Остави ни намира, Заин ал Дин!

За миг той се обърка от гнева на момиченцето, но тогава се появи Абубакър и го тикна напред.

— Това е само малката Ясмини. Аз ще я държа. Ти хвани маймуната!

Ясмини заотстъпва пред тях, притиснала ужасеното животинче към гърдите си. Те я следваха, размахали заплашително коловете, като се насърчаваха един друг:

— Шейтанът ми открадна сладките!

— Сега ще го убия!

— Първо аз тебе ще те убия! — викна в отговор Ясмини, но храбростта й започна да се изпарява, а очите се напълниха със сълзи. Тя отстъпи до ниската стена на водния резервоар и остана там в отчаяна безизходица. Полусестрите й бяха избягали още при появяването на по-големия брат. Ясмини остана сама. Устните й потръпваха, но тя направи опит, да не издаде страха с гласа си.

— Остави ни намира! Ще кажа на Ал Амхара! Ще видиш, какво ще ти направи заради Джини!

— Много ме уплаши! — присмя се Заин. — Щяла да каже на Ал Амхара. Той е безверен свинеядец. — Притиснаха я към стеничката. Изведнъж Абубакър се хвърли напред и хвана Ясмини за врата.

— Взимай маймуната! — извика той и Заин сграбчи Джини за крака. Тримата се боричкаха и залитаха по площадката, дърпаха пищящото животинче. Ясмини се бе вкопчила в него с всички сили и крещеше през сълзи. Абубакър откопчваше пръстите й един по един, докато накрая тя изпусна Джини и Заин й я взе.

— Дай си ми го! — примоли се тя. — Моля те, не го удряй повече!

Заин го бе хванал за кожата на врата.

— Ела си го вземи, преди да съм го убил, това мръсно животно!

Внезапно Джини се извъртя и впи зъби в китката на Заин. Той нададе вой на изненада и болка, вдигна маймунката над главата си и я запрати в резервоара. Животинчето изчезна във водата, после отново се показа и доплува до ръба. Заин вдигна кървящата си ръка и я заразглежда. После нездравият цвят на лицето му стана тъмночервен от ярост.