Мусон, стр. 113

— Майка ви е крава, която ви е изтърсила всичките през другата си дупка, мокри лайна такива! Да ви пикая в майчиното мляко! Слон да настъпи на баща ви ташаците дано!

— Я говори на английски, бе! — викна Люк в отговор. — Цялата красота на поезията ти отива нахалост. — И нощта бързо отнесе яростта на капитана.

Аболи помогна на Том да нагласи главното платно и когато то се опъна като тъпан, попита:

— Ето че си имаш кораб, Клебе. Как ще го назовеш?

— Как са го нарекли французите? — Попита Алф Уилсън и се надвеси над кърмата, за да прочете надписа в светлината на закачения там фенер.

— Hirondelle. Какво означава това?

— „Лястовица“ — преведе Люк.

— Хубаво име! — съгласиха се всички. — Наистина лети като птица.

— Не обаче на тоя забравен от Бога език — възрази Том. — На благозвучен роден английски „Лястовицата“! Ще пием за негово здраве, след като го вържем за кея в реката. — Всички нададоха радостни викове.

При изгрев-слънце бяха стигнали Шиърнис и макар „Гарванът“ да опъна всички платна, той изоставаше далеч зад кърмата на „Лястовицата“. Не можеше да се мери с нея. Корабът се носеше по вятъра и хвърляше бели откоси встрани, когато носът му пресичаше гребена на оловносивите вълни.

— Харесва му, да се носи на свобода! — радваше се Нед Тайлър с лице цяло покрито от мрежа весели бръчици. — Ще трябва да му закачите една голяма шамандура отзад, да го позадържа малко.

„Лястовицата“ беше красива като младоженка, под ярките лъчи на утринното слънце. Чисто новите платна блестяха като седефени. Корабът беше толкова прясно боядисан, че Том долавяше миризма на терпентин, а палубата му бе излъскана до снежнобяло.

Насочи мислите си към товара в трюма. Повика Аболи и го прати да провери. Отвориха люковете и двамата с Алф Уилсън се спуснаха в тъмните трюмове със запалени фенери в ръка. След половин час се появиха отново с доволен вид.

— Натъпкан е до горе с брезент за корабни платна. Най-добро качество. Ще стигне за цяла ескадра бойни кораби.

Лицето на Том също грееше от радост. Знаеше какви цени ще стигне този стока в тръжната зала на Компанията.

— Мускулите на войната — заяви той. — По-хубаво от злато.

85.

Разтовариха брезента в пристанището на Компанията, а Том изпрати бележка на лорд Чайлдс. След това отплаваха нагоре по течението, за да акостират при островчето Змиоркова баница. Том остана с хората си достатъчно дълго, за да тръгне работата по преустройството на двете закрити палуби, за поемане на по-голям екипаж, както и за отделяне на мънички каюти за него и тримата офицери. В тези помещения щеше да има място колкото за една койка и моряшко сандъче, чийто капак можеше да се използва при нужда вместо писалище или планшет за морските карти. Напречните греди на корпуса бяха на такава височина от пода, че при минаване под тях, човек трябваше да се сгъва почти на две.

Том направи скици за преустройката на носовата част, така че да побере двадесет души екипаж. Променил бе първоначалната си преценка относно броя на хората, необходими за водене на кораба и отбрана в случай на нужда. Освен това, трябваше да разполага и с достатъчно място за стоки, които да му стигнат за търговия по време на тригодишно плаване, така че да се завърне с печалба.

Както личеше, в моряшкия кубрик 83 щеше да е доста тясно, дори при хубаво време, когато повечето хора ще спят на открито. Но при лошо, когато всичко живо се скрие долу, помещението ще се окаже прекалено тясно, дори за коравите морски вълци, подбрани от Аболи и Алф.

След като плановете бяха уточнени и дърводелците се хванаха за работа, Том и Аболи наеха гребна лодка и се спуснаха по течението. Когато се отбиха на „Леденхол стрийт“ секретарят им каза, че лорд Чайлдс е в Камарата на лордовете, където ще бъде през целия ден. Той обаче получил бележката на Том и очаквал посещението му. Секретарят подаде на Том оставеното за него съобщение.

Двамата с Аболи се отправиха покрай брега на реката към огромната правителствена сграда — Уестминстърския палат. Прислужникът пое подаденото писмо през вратата за посетители на Камарата на лордовете и не след дълго там слезе с пуфтене лорд Чайлдс. Объркан и смутен, той хвана Том за лакътя и без никакви предисловия избърбори:

— Брат ти Уилям е в Камарата. Разделихме се преди по-малко от десет минути. Трябваше да ми кажеш, как стоят нещата помежду ви. — Викна да му изпратят каретата. — Мисля, че трябва да те предупредя: Уилям е твърдо решен да търси възмездие за нараняванията, които си му причинил.

— Били сам си е виновен — започна Том сърдито, но Чайлдс го натика в дошлата пред входа карета и нареди:

— Бомбай хаус! Колкото можеш по-бързо! — Тръшна се на задната седалка до Том и каза: — Боцманът ти може да се качи отзад. — Том протегна глава през прозорчето и викна на Аболи да се качи на стъпенката.

Каретата рязко потегли и Чайлдс надигна перука, за да попие потта от темето си.

— Брат ти притежава солиден пакет акции на Компанията. Не е човек, с когото могат да се играят игрички. Не трябва да ни вижда заедно. В името на благоприличието, аз му казах, че нямам нищо общо с тебе.

— Нищо не може да ми направи! — каза Том с малко по-голяма увереност, отколкото изпитваше. Трябваше здраво да се държи за рамката на прозореца в люлеещата се карета и да крещи с цяло гърло, за да надвика тропота на копитата и гръмовния шум от търкалящите се по калдъръма железни шини на колелата.

— Мисля, че подценяваш омразата на брат си, Кортни — забеляза Чайлдс и отново нахлузи перуката на бръснатата си глава. — Няма значение кой прав, кой крив. След като човек с моето положение… бих могъл да кажа, с известно влияние… не иска да си разваля отношенията с него, какво остава за теб, лишен от наследство по-млад брат? — Чайлдс помълча малко и добави замислено: — Никога не съм срещал такава злоба, такава необуздана жлъч у когото и да било.

През останалата част от пътя до „Бомбай хаус“ мълчаха. Когато минаха през портата, Чайлдс извика на кочияша:

— Откарай ни в конюшните, не пред парадния вход!

Слезли от каретата в двора на конюшните, лорд Чайлдс вкара Том в главната сграда през малка вратичка.

— Знам, че брат ти е разпратил шпиони да те търсят. Най-добре е да не научава за днешната ни среща.

Том бързаше подир Чайлдс през безкраен лабиринт от коридори и стълбища, докато накрая се намери в малък кабинет с окичени с гоблени стени и голямо, потънало в позлата и украшения писалище по средата. Чайлдс му даде знак да седне в креслото до него и зарови в купчината документи на писалището.

— Това е ордера от продажбата на товара от „Лястовицата“ на Адмиралтейството. — Подаде го на Том. — Както ще видиш, отчислил съм обичайните посреднически такси.

— Двадесет процента! — възкликна смаян Том.

— Така е прието — сухо отбеляза Чайлдс. — Ако си дадеш труд отново да прочетеш нашето споразумение, сам ще се убедиш. Предвидено е в петнадесета точка.

Том махна с ръка.

— А за самия кораб? И от неговата ли стойност ще вземете двадесет на сто.

Започнаха да се пазарят и Том бързо разбра, защо лорд Чайлдс се е издигнал така високо в света на търговията. Обзе го потискащото усещане, че се е изправил срещу фехтувач, който го превъзхожда с няколко класи. В един момент Чайлдс помоли за извинение и остави Том насаме толкова дълго, че той започна да се върти притеснено в креслото си, а после стана и закръстосва помещението.

Междувременно в съседната стая Чайлдс бързо пишеше върху пергамент дълго послание. Докато го ръсеше с пясък и навиваше на руло, каза на секретаря: