Мусон, стр. 105

— Татко е мъртъв! — Том помисли, че не е чул добре. Дори и Черният Били не можеше да бъде така безсърдечен.

— По-добре да извикаме доктор Рейнолдс, да потвърди смъртта и да го запечатаме в новата му луксозна гробница, преди да е променил решението си. — Уилям се засмя на собствения си черен хумор и извика високо доктора, който се дотътри полузаспал от съседната стая. Той бързо прегледа Хал, наведе се към устните му, пъхна ръка под нощницата, за да потърси сърдечен пулс, накрая поклати глава и погледна Уилям.

— Баща Ви наистина ни е напуснал, милорд. — Том бе поразен от бързината и лекотата, с която стана всичко. Били бе вече барон на Дартмут. — Желаете ли да се разпоредя за поклонението и погребалната церемония, милорд?

— Разбира се — отвърна Уилям. — Ще Ви бъда задължен. За много неща трябва да се погрижа. Ще трябва да отида до Лондон, колкото е възможно по-скоро. — Вече говореше повече на себе си, отколкото на останалите. — Трябва да заема мястото си в Камарата на лордовете, после да се видя с мастър Семюълс в банката… — Млъкна и погледна към Том. — Искам да се погрижиш за погребението. Време е да започнеш да си изкарваш хляба с нещо.

— За мен ще бъде чест — опита се да го засрами Том, но Уилям продължи:

— Скромно погребение в най-тесен семеен кръг. Да свършим с това, колкото може по-бързо. Епископът ще прочете молитвите, ако успеем да го опазим достатъчно дълго трезвен. След седмица — реши бързо той. — Подробностите оставям на теб! — Протегна се отново. — Господи, колко съм гладен! На закуска съм, ако ти потрябвам за нещо.

81.

Времето не стигаше за събиране на всички братя-рицари. Единствени графът на Ексетър и неговия брат живееха достатъчно близо, за да дойдат на погребението. Обаче офицери и моряци, плавали с Хал, започнаха да се стичат от всички краища на страната и всяко нейно пристанище. Някои изминаваха пеша по петдесет мили, само и само да присъстват. Нед Тайлър, Алф Уилсън и Люк Джарвис успяха да седнат до олтара, а простите моряци и работниците от имението се скупчиха отзад, както и в двора на черквата.

— Няма да харча с мъка печелените си лири за ядене и пиене на всички скитници и пияници в страната — реши Уилям и плати само за поканените гости. За хората, дошли сами да почетат паметта на баща му, Том купи месо и пиене със собствени пари.

Два дни след като запечатаха тялото в новия саркофаг в криптата, Уилям отпътува за Лондон, където се забави почти три седмици. Преди да замине, изпрати Елис с бебето при баща й. Том беше сигурен, че го прави, за да не може да говори с нея. Празната къща му действаше така потискащо, че той нае стаи в „Кралския дъб“, където прекарваше дните си в компанията на Нед Тайлър, Алф Уилсън и мастър Уолш, обсъждайки последните подробности на експедицията за издирване на Дориан.

Въз основа на вахтените разписания и снабдителните списъци, изработени заедно с Хал, той направи изчисления за необходимата сума, които щеше да представи на Уилям, след завръщането му в Хай Уийлд. Времето работеше против Том — есента бързо напираше за пореден път. Разполагаше с малко повече от три месеца, за да съоръжи корабите, да прекоси Бискайския залив и да стигне до по-кротките южни води, преди зимните бури да блокират този маршрут.

— Хване ли ни зимата, ще трябва да чакаме още една година — измъчваше се Том. Започна да договаря необходимите му припаси с търговците от името на Уилям. То беше не по-малко сериозна гаранция от тази на който и да било солиден банкер. Нае голям склад на пристанището за съхраняване на стоките и изпрати Нед и Аболи да събират нужните му хора. След триумфалния завършек на предишната експедиция, не беше никакъв проблем да се набере най-добрият възможен екипаж — по-голямата част моряци от „Серафим“. Те бяха вече изпили парите си и нямаха търпение да се запишат при Том.

Нед Тайлър и Алф намериха и втория нужен кораб, като го спазариха на съвсем прилична цена. Собствениците обаче, отказваха да предадат корабите, преди да им бъде платено изцяло. Том трябваше да сдържа нетърпението си.

Уилям се върна от Лондон в края на септември с победоносен вид — заел бе мястото си в Камарата и го бяха представили в двореца. През целия си престой в града, остана гост на лорд Чайлдс в „Бомбай хаус“. Чайлдс благосклонно го въведе в средите на висшето общество на Лондон, както и в кръговете на властта. Пак под натиска на лорд Чайлдс, стана член на надзорния съвет на Компанията. Като се възползва от последната плячка на баща си, той бе увеличил акционерното си участие до седем процента, като по такъв начин стана един от петимата с най-голям брой акции след Короната.

Градската мълва разпространяваше новината, че Елис се е върнала при него в къщата и че очакват ново бебе.

Щом научи за завръщането на Уилям, Том тръгна към Хай Уийлд, преизпълнен с нетърпение да обсъди с брат си плановете за експедицията. В дисагите на коня носеше две метални кутии. Те съдържаха всички документи, натрупани през последните седмици: договори за покупко-продажба на двата кораба, фактури на търговци, доставили припаси и необходимото за корабите снаряжение.

Пристигна в голямата къща преди пладне, за да завари Уилям затворен в библиотеката за продължителен разговор с управителя. Том завари с изненада цяла тълпа, очакваща да бъде приета от лорд Кортни. Тълпяха се в преддверието и Том прецени с поглед, че са петнадесетина души. Повечето от тях познаваше. Там бе семейният адвокат Джон Ансти, надзиратели и инженери от мините, както и кмета със старшите съветници от града. Том не познаваше останалите, но ги поздрави любезно и се заприказва с Ансти, докато чакаше брат му да го приеме.

По пладне помисли, че той не знае за присъствието му и изпрати бележка чрез иконома Еван, който се върна почти веднага със сконфузен вид.

— Милорд каза, че ще Ви извика, когато може, а до тогава трябва да чакате.

Следобедът течеше мъчително. От време на време Еван идваше, за да извика някого в библиотеката. Привечер Том остана сам.

— Милорд ще Ви приеме сега, мастър Томас — каза сконфузено Еван.

Стиснал по една метална кутия под всяка мишница и обуздал раздразнението си от начина, по който се бяха отнесли с него, Том влезе в библиотеката. Завари Уилям прав с гръб към камината, повдигнал с две ръце пешовете на сюртука си, за да грее задните си части.

— Добър вечер Уилям. Надявам се, че пътуването ти до Лондон е било успешно. Чух, че са те представили в двореца. Поздравявам те! — Сложи кутиите на масата.

— Много мило от твоя страна, братко. — Тонът на Уилям бе отчужден. В тоя момент влезе Еван с два бокала върху сребърен поднос и предложи първо на Уилям. После приближи Том и докато той поемаше чашата, попита:

— Ще останете ли за вечеря, сър?

Преди да успее да отговори, Уилям се намеси:

— Не мисля, Еван. Мастър Томас няма да се бави. Сигурен съм, че възнамерява да вечеря с приятелите си — грубияни в града.

И двамата с Еван го погледнаха смаяни, но Уилям продължи невъзмутим:

— Това е засега, благодаря ти, Еван! Вечерята в осем, както обикновено. До тогава не искам да ме безпокоят!

Отпи от коняка и вдигна вежди към боядисаните в черно тенекиени кутии.

— Сигурен съм, че не си дошъл, само за да ме поздравиш.

— Идвам, за да одобриш списъците, свързани с експедицията, както и да видиш разходите, които вече съм направил за нейната подготовка.

— Каква експедиция? — попита Уилям с фалшиво недоумение. — Не си спомням, да съм те молил да харчиш за моя сметка. Или може би, не съм чул добре?

— Твоето обещание пред баща ни! — Том направи опит да не показва смущението си. — Почти съм свършил с приготовленията — Той отвори кутиите и подреди документите в акуратни купчинки по протежение на масата. — Това са вахтените разписания. Намерих сто и петдесет отлични моряка. Това е целият екипаж, който ще ми трябва. Всички са плавали с баща ни и аз ги познавам много добре. Мога да гарантирам за всеки един.