Когато лъвът се храни, стр. 62

Храдски кимна за поздрав, а Даф хвана реверите на сакото му, внимателно ги нагласи и махна несъществуваща перушинка от рамото му.

— Имаш свой стил на обличане, Норман. Шон, не си ли съгласен с мен, че има свой стил в облеклото? Не познавам друг, който да носи костюм за двадесет гвинеи и да изглежда като полупразен чувал с портокали. — Потупа нежно ръката на Храдски. — Да, благодаря ти. Ще пийна едно. — Отиде до шкафа с напитки и си наля една чаша. — А сега, господа, какво можете да направите за мен?

Макс погледна Храдски и той му кимна.

— Пристъпвам веднага към въпроса — каза Макс. — Нашите две компании са най-големите в Уитуотърсранд.

Даф остави чашата върху шкафа и гримасата изчезна от лицето му. Шон седна в един от фотьойлите със сериозно изражение. И двамата, можеха да отгатнат какво ще последва.

— В миналото — продължи Макс — в много случаи работехме заедно и печелехме от това. Следващата логична стъпка, разбира се, е да обединим силите си, да съединим средствата си и заедно да достигнем нови висоти.

— Доколкото разбирам, предлагате сливане?

— Точно така, г-н Кортни, сливане на тези две огромни финансови компании.

Шон се облегна и започна тихичко да си подсвирква. Даф вдигна чашата си отново и отпи.

— Е, добре, господа, какви са вашите виждания по въпроса? — попита Макс.

— Имаш ли готово предложение, Макс? Нещо определено, върху което да помислим?

— Да, г-н Кортни, имам. — Отиде до бюрото, което заемаше единия ъгъл на стаята и взе куп листове. Пресече стаята и ги подаде на Шон. Той ги пое и ги разгледа.

— Доста работа си свършил, Макс. Ще ни трябват ден-два, за да разберем какво точно ни предлагаш.

— Съгласен съм, г-н Кортни. Разполагате с време, колкото пожелаете. Работихме цял месец, за да изготвим този план, и се надявам, че трудът ни не е отишъл напразно. Мисля, че ще намерите предложението ни за много щедро.

Шон се изправи.

— Ще ви се обадим през следващите няколко дни, Макс. Тръгваме ли, Даф?

Даф изпразни чашата си.

— Лека нощ, Макс. Грижи се за Норман. Той ни е твърде скъп, нали знаеш?

Отидоха в сградата на „Илъф стрийт“. Влязоха през една от страничните врати, запалиха лампите в кабинета на Шон. Даф примъкна един допълнителен стол до бюрото. До два часа на следващата сутрин те успяха да разберат същественото от предложението на Храдски. Шон стана и отиде да отвори един от прозорците, защото стаята бе изпълнена с гъст тютюнев дим. Върна се обратно, строполи се на кушетката, нагласи една възглавница под главата си и погледна Даф.

— Да чуем, какво имаш да кажеш.

Даф почукваше с молив по зъбите, докато обмисляше думите си.

— Първо трябва да решим дали да се присъединим към него.

— Ако това ще ни донесе изгода, ще го направим — отговори Шон.

— Съгласен, но само ако ще е изгодно за нас. — Даф се облегна на стола. — Сега, следващият въпрос. Кажи ми, синко, кое е първото нещо, което ти идва наум от плана на Норман?

— Ние получаваме благозвучни титли и тлъсто възнаграждение в брой, а Храдски — контрол — отвърна Шон.

— Ти сложи пръста си в раната. Норман иска контрол. Това струва повече от парите. Той иска контрол, така че да седи на върха, да гледа отвисоко всички останали и да казва: „Е, добре, копелета, какво ще кажете, ако наистина запелтеча?“.

Даф стана, заобиколи бюрото и спря пред кушетката на Шон.

— А сега, следващият въпрос. Ще му дадем ли контрол?

— Ако ни плати, да — отговори Шон.

Съдружникът му се обърна, пресече стаята и застана до отворения прозорец.

— Знаеш ли, като че ли предпочитам аз самият да съм на върха — каза той замислено.

— Слушай, Даф. Дойдохме тук, за да направим пари. Ако вървим заедно с Храдски, ще направим повече — каза Шон.

— Синко, сега имаме толкова много, че можем да напълним тази стая със златни монети. Имаме повече, отколкото някога бихме могли да похарчим, и на мен ми харесва да бъда на върха.

— Да си признаем, Храдски е по-силен от нас. Той има своите диамантени дялове, така че и сега не сме на върха. Ако се присъединим към него, ти пак няма да си най-отгоре, но ще бъдеш много по-богат.

— Желязна логика! — кимна Даф. — В такъв случай съм съгласен с теб. Храдски получава контрола, но трябва да плати за него. Ще го прекарваме през центрофугата, докато го изцедим напълно.

Шон седна.

— Съгласен, а сега да хванем плана му за гърлото, да го раздробим на парчета и отново да го съставим, но така, както ще се нрави на нас.

Даф погледна часовника си.

— Минава два часът. Да спрем дотук и да се заловим отново сутринта на свежи глави.

На следващия ден поръчаха обядът да им бъде донесен в кабинета и го изядоха на бюрото. Джонсън, когото изпратиха на фондовата борса, за да следи цените и да ги повика незабавно, ако се случи нещо извънредно, се върна да докладва.

— Цял ден беше тихо като в гробище, сър. Носеха се всякакви слухове. Изглежда, някой е видял лампите в кабинета да светят в два часа тази сутрин. И когато не дойдохте в борсата, а вместо това изпратихте мен, казвам ви, сър, зададоха ми много въпроси. — Джонсън се подвоуми, но сетне любопитството му надделя.

— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — започна да се приближава към бюрото им той.

— Мисля, че можем сами да се оправим, Джонсън. Моля те, затвори вратата, като излезеш.

В седем и половина решиха, че са работили достатъчно, и се върнаха в хотела. Влизайки във фоайето, Шон видя Тревър Хейнс да изчезва в салона и чу гласа му:

— Ето ги!

Почти веднага Тревър се появи отново заедно с брат си.

— Здравейте, момчета! — Джок се правеше на изненадан, че ги вижда. — Какво правите тук?

— Живеем тук — отговори Даф.

— О, да. Разбира се. Добре, елате да пийнем нещо. — Той широко се усмихна.

— А сетне ще ни подпитате умело, за да разберете какво сме правили цял ден — изказа предположение Даф.

Джок се притесни.

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Само исках да пийнем заедно, това е всичко.

— Все пак благодаря, Джок. Имахме тежък ден. Мисля, че ще се качим горе, за да си легнем. Те пресякоха половината фоайе, преди Даф да се обърне и погледне към мястото, където стояха двамата братя.

— Момчета, ще ви кажа нещо — прошепна високо Даф. — Това е нещо наистина голямо, толкова голямо, че на ума ми му трябва време да го смели. Когато вие двамата разберете, че през всичкото време то е било под носовете ви, ще се ухапете.

Оставиха братята Хайнс във фоайето да се взират след тях и се заизкачваха по стълбите.

— Не беше много любезно — засмя се Шон. — Няма да спят цяла седмица.

23

Когато на следващата сутрин нито Шон, нито Даф се появиха във фондовата борса, слуховете плъзнаха из салона на членовете и цените побесняха. Достоверни слухове, че Шон и Даф са открили нова златна жила оттатък планините, изстреляха цените нагоре, двадесет минути по-късно дойде опровержението и клъцна по петнадесет шилинга на акция от фондовете на Кортни — Чарлиууд. Джонсън цяла сутрин тича напред-назад между кабинета им и борсата. Към единадесет часа се беше уморил дотолкова, че едва можеше да говори.

— Стига толкова, Джонсън — каза му Шон. — Ето ти една гвинея, иди до „Гранд Нешънъл“ и си купи едно питие. Доста се потруди тази сутрин.

Един от хората на Джок Хейнс, изпратен да наблюдава кантората на Кортни — Чарлиууд, последва Джонсън до хотел „Гранд Нешънъл“ и го чу да прави поръчката си на бармана. Отърча обратно в борсата и докладва на Джок.

— Старшият им чиновник току-що отиде и си поръча бутилка френско шампанско — задъхваше се той.

— Боже господи! — Джок подскочи от стола си, а до него Тревър отчаяно викаше своя служител.

— Купувай! — прошепна той в ухото му. — Купувай всяко късче хартия с техния подпис, върху което можеш да сложиш ръка.

От другата страна на салона Храдски потъна още по-дълбоко в стола си, скръсти доволно ръце върху корема си и почти се усмихна.