Приключенията на Незнайко, стр. 62

Жителите на Слънчевия град боядисваха стените в жълти, светлосини, бледозелени, нежнорозови и така наречените телесни цветове. Стрехите, корнизите, балконите и рамките на прозорците бяха боядисани със сочни рубиненочервени, изумруднозелени, яркосини, виолетови и кафяви бои. Колоните обикновено биваха боядисвани с бял или леко жълт светещ разтвор. Денем тези бои с нищо не се отличаваха от обикновените несветещи бои, но притежаваха способността да поглъщат слънчевите лъчи и да натрупват светлинна енергия. Щом се свечереше, те почваха да изпускат разноцветни лъчи. Тези лъчи се сливаха помежду си така, че от боядисаните стени, колони, корнизи и други предмети струеше мека, спокойна, приятна за очите светлина и от улични лампи нямаше никаква нужда.

Не само сградите, но дори автомобилите и автобусите в Слънчевия град, които се движеха като река по платното на улицата, бяха боядисани със светещи бои. Като прибавим още, че и картините, които украсяваха стените на много къщи, бяха нарисувани със светещи бои, може вече да си представите какъв изумителен изглед имаше Слънчевият град нощно време.

Глава двадесета

Как Незнайко и неговите другари се срещнаха с инженер Заварко

На следното утро Карфичка се събуди най-рано от всички. Докато Незнайко и Шаренкия спяха, тя изтича на улицата да купи вестник, върна се и седна да го прочете. Отначало тя четеше спокойно, но изведнъж на лицето й се изписа уплаха. Тя припна към стаята, където спяха Незнайко и Шаренкия, и завика:

— Ставайте по-скоро! Във вестника пише за нас.

— Ами! — учуди се Незнайко, като се събуждаше. — Та ние май още нищо хубаво не сме извършили.

— Че тук не пише нищо хубаво. На, чети!

Незнайко взе вестника и зачете поместената в него бележка. Ето какво беше написано там:

„На «Източна» улица, недалеч от «Компотна» уличка, двама неизвестни минувачи взели маркуча за поливане на цветя и почнали да го използуват не по предназначение, като вместо да поливат цветята, поливали минувачите. Явилият се на местопроизшествието милиционер Свирулкин задържал единия от нарушителите на реда и го изпратили в милиционерското управление. Малко след това в помещението на милицията станало срутване. Срутили се стените и таванът на стаята, в която се намирали милиционерът Свирулкин и задържаният от него нарушител. Нито единият, нито другият е бил намерен сред развалините на разрушеното здание и досега е загадка къде се намират. Въпреки усилените търсения нито милиционерът Свирулкин, нито нарушителят на реда, чието име засега е неизвестно, е бил открит. Милиционерът Караулкин, който по това време се е намирал там, изпълнявайки служебните си задължения, не е могъл да даде показания за причините на срутването, понеже в този момент е бил в друго помещение. Взети са всички мерки, за да бъдат намерени изчезналият нарушител на реда и милиционерът Свирулкин. Води се следствие, за да се изяснят причините на срутването.“

— И ще изяснят, че ти с твоята вълшебна пръчица си срутил зданието, но съвсем няма да те похвалят за това — каза Карфичка на Незнайко.

— Значи трябва да мълчим и никому да не казваме, че аз имам вълшебна пръчица — отговори Незнайко.

— Да, но милиционерът е видял вълшебната пръчица у теб — каза Карфичка.

В това време на вратата се почука. Незнайко си помисли, че милицията иде за него, и се приготви да се скрие под масата, но вратата се отвори и в стаята влезе Кубчо.

— Здравейте, драги приятели! — развика се той, като се усмихна широко. — Колко се радвам, че ви открих! Къде изчезнахте вчера?

— Ние не изчезнахме — отговори Незнайко. — Просто Шаренкия задряма на заседанието и ние го изведохме на улицата, за да се поразведри.

— Ах, значи такава била работата! — възкликна Кубчо. — А пък аз се изплаших и не знаех какво да правя. Нали още не съм изпълнил обещанието си да ви разправя за нашата архитектура и да ви покажа зданията на Любеничко.

— Е, дребна работа! — махна с ръка Незнайко.

— Не, не, не е дребна работа, ние сме свикнали да изпълняваме обещанията си. Аз се разтревожих толкова много поради това, че дори не мигнах през нощта. После реших на всяка цена да ви намеря на сутринта и едва тогава можах да заспя спокойно.

— А как успяхте да ни откриете? — запита Незнайко.

— Ами аз знаех, че вие сте пристигнали от друг град, и затова реших да телефонирам във всички хотели и да питам дали са отседнали там Незнайко, Шаренкия и Карфичка. И ето в този хотел ми казаха, че Карфичка живее тук.

— Вие сте много досетлив — похвали го Карфичка.

— Голяма работа! — изпръхтя Шаренкия. — Всяко магаре може да се досети за това!

— Добре щеше да бъде, ако беше се досетил да бъдеш малко по-учтив — каза Карфичка.

— Шаренкия има право — засмя се Кубчо. — Наистина всеки би се сетил да постъпи така. А сега смятам, че можем да тръгнем за улица „Творчество“ и да погледаме зданията на архитект Любеничко.

Всички излязоха от стаята. В коридора Шаренкия спря Незнайко и му каза шепнешком:

— Каква е сега пък тази история? Та няма ли да закусваме днес?

— Стига с твоите закуски! — сърдито му отговори Незнайко. — Не мога аз пред Кубчо да устройвам закуски. Никой не трябва да знае, че имам вълшебна пръчица. Разбра ли?

Пътешествениците слязоха по стълбата, излязоха от хотела и се озоваха на улицата. Но Незнайко плахо се огледа. Много се страхуваше да не би да срещне милиционера Свирулкин. Като видя, че наблизо няма нито един милиционер, Незнайко въздъхна с облекчение. Но в това време до тротоара спря автомобил и от него стремително изскочи едно дребосъче в светлосив спортен костюм с къси панталонки. На главата си то носеше блестящ кръгъл калпак с наушници, който приличаше и на каска, и на шлем, каквито носят мотоциклетистите. Незнайко помисли, че идва милиционер, и изстина от страх. Ала дребосъчето не му обърна внимание, втурна се към Кубчо и завика:

— Здравей, Кубчо! Ето ти приятна среща! Ха-ха-ха! Къде отиваш?

— А, здравей, приятелю! — радостно отговори Кубчо. — Разхождам се със своите приятели. Отиваме на улица „Творчество“. Запознай се, моля: ето това е Карфичка, това е Незнайко, а това е Шаренкия.

— Много ми е приятно да се запозная! — завика дребосъчето и почна гръмогласно да се смее.

Личеше, че наистина му е приятно да се запознае с пътешествениците. То бързо се обърна към Карфичка и с такава сила й стисна ръката, че от очите й едва не бликнаха сълзи. Също така стремително то се доближи до Незнайко и Шаренкия, здрависа се с тях и каза:

— Аз се казвам Заварко. Инженер Заварко.

Шаренкия прихна, като чу това чудно име.

— Какво е пък това име Заварко? — учуди се той. — Сигурно искахте да кажете Преварко?

— Ха, ха, ха! — високо се разсмя Заварко и приятелски тупна Шаренкия по рамото.

— А ти, Шарко, трябва първо да мислиш и после да говориш — каза Карфичка. — И ти сигурно би се обидил, ако някой почне да твърди, че името ти не е Шаренкия, а Прешаренкия.

— Прешаренкия! Няма такова име — отговори Шаренкия.

— И Преварко няма — строго каза Карфичка.

— Не, вие грешите — възрази Заварко, като продължаваше да се смее. — Аз имам един познат, който се казва наистина Преварко, но това дребосъче съвсем не прилича на мен. Съществуват всякакви имена, уверявам ви. И някои от тях са дори много смешни. Ха-ха-ха! Що се отнася до мен — обърна се той към Шаренкия, — моето име наистина е Заварко, но ако ви прави удоволствие, можете да ме наричате и Преварко.

— Само това оставаше! — възмути се Карфичка. — Той ще ви нарича Заварко, както си е редно. Няма защо да го глезите!

— Моите приятели за първи път идват в Слънчевия град — каза Кубчо. — Те са пристигнали тук от Града на цветята.