Приключенията на Незнайко, стр. 45

— Исках да проверя дали машинистът ме вижда и излезе, че ме вижда.

— Вижда, вижда, сега вече можеш да не се съмняваш — отвърна Шаренкия. — Мен не ми е ясен само един въпрос: ето, аз разбирам каква е тази радиомагнитна енергия и как машината се управлява от разстояние, и как машинистът вижда и чува всичко, каквото поиска, разбирам как се натрошава пръстта в комбайна и как се смесва със семена, но откъде се вземат тези семена в него, а също и торът — това някак не мога да проумея.

— Е, че това се обяснява много просто — засмя се Симидко. — Два пъти в денонощие един камион докарва тук семена, вещества за подхранване и тор и ги изсипва в отворите, които са направени в горната част на комбайна.

— Тогава наистина няма нищо за чудене! — извика Шаренкия. — Виж, ако никой не насипваше семена в комбайна, а те се изсипваха непрекъснато от него сами — ето кое щеше да бъде истинско чудо!

С това разглеждането на комбайна завърши и нашите пътешественици тръгнаха да се връщат. Този път Симидко заобиколи хълма отстрани, за да не би Шаренкия пак да се изтърколи по нанадолнището.

Глава десета

Как Незнайко, Карфичка и Шаренкия пристигнаха в Слънчевия град

След няколко минути Незнайко, Карфичка и Шаренкия се качиха в своя собствен автомобил, сбогуваха се със Симидко и потеглиха към нови приключения. Кръглите ниви скоро се свършиха и от двете страни на пътя започнаха да се мяркат къщи. Това бяха малки къщици на не повече от два етажа, но много красиви: с високи островърхи покриви, боядисани с ярки цветове, с веранди и тераски, с балкончета и интересни кулички по покривите. В дворовете се виждаха беседки и цъфтяха най-различни цветя.

Колкото по-нататък отиваха пътешествениците, толкова повече къщи се мяркаха. Шосето неусетно се превърна в широка градска улица. Къщите от двете страни ставаха все по-високи. По тротоарите се движеха все повече дребосъчета, а по платното на улицата — все по-голям брой автомобили. Скоро автомобилите затекоха като река, като си пречеха един на друг и се спираха по кръстопътищата. Тук имаше коли, каквито Незнайко и спътниците му бяха вече виждали, но имаше и такива, каквито те срещаха за първи път. Особено много бяха автомобилите във форма на дървени кончета. Те имаха четири крака, които завършваха долу с колелца. Късунделчетата се возеха върху тях, като пъхаха крака в стремената на кончето и се държаха с ръце за ушите му. Вместо очи автокончетата имаха фарове, тоест осветлителни фенери, а вместо уста — сигнална тръба, за да стряска зазяпалите се пешеходци. На такива кончета се возеха по един и по двама пътници — един отпред и друг отзад, но имаше и четириместни автокончета, тоест две кончета се прикрепяха едно към друго и пътуваха като двойка.

Освен автокончетата срещаха се и така наречените спиралоходки. Вместо колела тези коли имаха винт или спирала като на мелничка за месо. Винтът се върти и колата се движи напред. Тези коли трудно завиват, освен това при въртенето си спиралите ги отнасят настрана. Но има спиралоходки с две спирали, които се въртят в различна посока. Те нямат тези недостатъци. Такава спиралоходка не се отплесва настрана и се управлява много по-леко на завоите, тъй като, за да завиеш, е достатъчно да удариш спирачката откъм страната на завоя, докато колите с една спирала нямат странични спирачки и за да завиеш, трябва просто да опреш крак о земята, а от това обувките се късат много бързо.

Нашите пътешественици срещнаха и така наречените реактивни тръболети на колелца. Такова превозно средство представлява дълга тръба на колелца. Тръбата се пълни с реактивно гориво. Горивото изгаря вътре, изгорелите газове се изхвърлят през задния край на тръбата, а това тласка тръбата напред и тя се плъзга върху колелцата си. Тръболетът завива с кормило, което се намира отзад. Горещите газове, които изскачат от тръбата, налитат върху кормилото и тръболетът завива, накъдето трябва. Лете тези тръболети не са много удобни, защото пътникът седи върху тръбата, а тя се нагрява твърде много от бързото движение. Но затова пък зиме тръболетът е просто незаменимо превозно средство, тъй като вместо колелца тогава се поставят плазове и тръболетът развива главоломна скорост — той дори прескача малки долчинки; при това върху него седиш като върху топла печка, което е особено приятно през големите зимни студове.

Освен гореописания автотранспорт нашите пътешественици срещнаха и гъсенични велосипеди, и мотоциклети, и редица други превозни средства както на колела, така и с гъсенични вериги. Очите на Незнайко, който страшно се интересуваше от разни машини и механизми, играеха на четири страни. Той за малко не се сблъска с една лека кола, която идеше насреща му, и каза:

— Я да се поразходим пеша, че така май нищо не можем да видим…

Той зави към тротоара и спря автомобила. Приятелите слязоха от него и закрачиха по улицата, като гледаха наоколо. От двете страни на улицата се издигаха многоетажни сгради, които поразяваха със своята красота. Стените им бяха украсени със забавни рисунки, а горе под стрехите се виждаха големи картини, изписани с ярки разноцветни багри. Над много къщи се издигаха фигури на различни животни, издялани от камък. Такива фигури имаше и долу пред входовете на къщите. По тротоарите се разхождаха групи момченца и момиченца. Чуваха се смехове и шеги. Отнякъде долиташе музика.

Нашите пътешественици направиха няколко крачки и видяха бяла сграда с необикновена архитектура. Етажите на тази сграда бяха разположени стъпаловидно, така че обитателите на втория етаж можеха да ходят по покрива на първия етаж, обитателите на третия етаж свободно се разхождаха по покрива на втория и т.н. Вместо асансьор тази къща имаше ескалатор, тоест движеща се стълба, с която човек можеше да се качи до най-горния етаж. Слизаше се от другата страна на къщата по един жлеб, по който дребосъчетата се спускаха, седнали всяко върху едно килимче. Килимчетата лежаха на голяма купчина долу при ескалатора. Всеки, който се качеше на ескалатора, си взимаше по едно килимче, за да слезе с него, когато поиска.

Дълго гледаха нашите пътешественици как се качваха с ескалатора дребосъчетата, които се връщаха у дома си, и как се спускаха върху килимчетата ония, които излизаха от къщи.

— Как мислиш, Шарко, кое е по-хубаво: да се качим по движещата се стълба или да слезем с килимче? — запита Незнайко.

— Трябва да опитаме едното и другото и тогава да решим — каза Шаренкия.

— Правилно го измисли! — зарадва се Незнайко. — Да опитаме.

— А не е ли страшно? — запита Карфичка.

— Нищо страшно няма! Толкоз народ се качва. Хайде, вземете си по едно килимче!

Всички си взеха по едно килимче. Незнайко пръв скочи от стъпалото на движещата се стълба, а след него Шаренкия с Карфичка. След минута те бяха вече горе, благополучно скочиха от ескалатора и тръгнаха по плоския покрив на предпоследния етаж към жлеба за слизане.

— Хайде, дръпнете се настрана, аз пръв ще се спусна — каза Незнайко на Шаренкия и се приближи до жлеба.

— Защо пък ти? — учуди се Шаренкия. — Кой измисли да се спускаме? Аз го измислих, аз ще се спусна пръв.

Шаренкия блъсна Незнайко, бързо сложи килимчето в жлеба и тъкмо да седне на него, изведнъж килимчето се плъзна надолу. Шаренкия рече да го хване, но загуби равновесие, падна надолу с главата в жлеба и се понесе подир килимчето, като се плъзгаше по корем и примираше от страх. За секунда той се намери долу, излетя на средата на тротоара и вдигна облак прах.