Приключенията на Незнайко, стр. 29

Незнайко наистина устоя да седи скрит сред глухарчетата до началото на бала. По-право той по-малко седя, отколкото лежа, тоест, просто казано, спа, но щом видя, че момчетата почнаха да се събират, излезе и тръгна към площадката.

Момчетата го видяха и взеха да викат:

— А, лъжльо, и ти ли дойде! Я ела да разкажеш как си хвърчал надолу с главата!

— Я ни разкажи как си ял облаци вместо желе! — извика Шишко, като подскачаше към него.

Незнайко страшно се обиди. Той им обърна гръб и тръгна, накъдето му видят очите. Момчетата викаха след него нещо и се смееха, но той дори не ги чу.

Като вървеше наслуки, Незнайко стигна края на града, блъсна се в една ограда и на челото му излезе буца. Тогава той се спря, вдигна очи към оградата и видя надпис: „Незнайко е глупак!“

— Ето на! — каза си Незнайко. — Почнаха и по оградите вече да пишат за мене.

Стана му неизказано мъчно за самия него. Той подпря чело на оградата и сълзи закапаха от очите му.

— Ах, колко съм нещастен! — шепнеше той. — Всички се подиграват с мене! Всички ме презират! И никой, никой на света не ме обича!

Дълго стоя така, подпрян на оградата, а сълзите му продължаваха да се леят и не можеха да спрат. Изведнъж той почувствува, че някой го докосва по рамото и чу нечий ласкав глас да казва:

— Не плачете, Незнайко!

Той се обърна и видя Синеочка.

— Недейте плака — повтори тя.

Незнайко обърна глава, хвана се за оградата и зарева още по-силно. Синеочка мълчаливо го погали по рамото. Незнайко се задърпа, като се мъчеше да свали ръката й и дори зарита с крак.

— Хайде недейте, недейте се показва такъв лош! — ласкаво заприказва тя. — Вие всъщност сте добро, много добро момче. Искали сте да изглеждате още по-добър и затова сте почнали да се хвалите и да ни лъжете. Но сега нали няма да правите вече така? Нали няма?

Незнайко мълчеше.

— Кажете, че няма да правите така. Вие сте добър!

— Не, аз съм лош!

— Но има и по-лоши от вас.

— Не, аз съм най-лошият…

— Не е вярно! Клечо беше по-лош от вас. Вие никога не сте правили такива пакости, каквито си позволяваше да прави Клечо, а пък в края на краищата и той се поправи, нали? Значи и вие можете да станете по-добър, ако поискате. Кажете, че няма да правите вече така и почнете нов живот. За старото няма да споменаваме вече.

— Добре, няма вече! — измърмори мрачно Незнайко.

— Ето на, чудесно! — зарадва се Синеочка. — Сега вие ще се помъчите да бъдете честен, смел и умен, ще постъпвате само добре и няма да има вече нужда да лъжете, за да изглеждате по-добър. Така ли е?

— Така е — отговори Незнайко.

Той тъжно погледна Синеочка и се усмихна през сълзи. Синеочка го хвана за ръката:

— Хайде да отидем при другите.

Скоро те се намериха пред танцувалната площадка. Шишко видя, че Незнайко се връща със Синеочка и закрещя колкото му глас държи:

— Незнайко е измамник! Незнайко е глупак!

— Разкажи как си глътнал облака! — извика Сиропов.

— Не ви ли е срам, момчета? — възмути се Синеочка. — Защо го дразните?

— А той защо ни лъга? — отговори Шишко.

— Че нима той вас лъжеше? — учуди се Синеочка. — Той лъжеше нас, а вие мълчахте — значи бяхте негови съучастници!

— Вие с нищо не сте по-добри от него! — обади се Снежинка. — Вие знаехте, нали, че той лъже и се хвали, но никой от вас не го спря. Никой не му каза, че това не е хубаво. С какво сте по-добри?

— Та ние не казваме, че сме по-добри — вдигна рамене Шишко.

— Е, не го дразнете тогава, щом сами не сте по-добри от него! — намеси се в разговора Писанка. — Други на ваше място отдавна биха му помогнали да се поправи.

Шишко и Сиропов се засрамиха и престанаха да дразнят Незнайко.

Лястовичка се приближи до него и му каза:

— Горкичкият! Плакал ли сте? Дразниха ли ви? Момчетата са такива безразсъдни, но ние ще се застъпим за вас. Няма да позволим вече на никого да ви дразни. — Тя отиде настрана и почна да шепне на момиченцата: — Трябва да бъдем по-любезни с него. Той се провини и е наказан за това, но сега се е разкаял и ще се държи добре.

— Разбира се! — подхвана Писанка. — Не е хубаво да се дразни. Ще се озлоби и ще започне да се държи още по-лошо. Ако ли пък го съжалим, той по-силно ще почувствува вината си и по-скоро ще се поправи.

Момиченцата заобиколиха Незнайко и почнаха да му изказват съчувствията си. Незнайко каза:

— По-рано не исках да дружа с момичета и смятах, че момчетата са по-добри, но сега виждам, че те съвсем не са по-добри. Момчетата само ме дразнеха, а момичетата се застъпиха за мене. Сега винаги ще дружа с момичета.

Двадесет и девета глава

На бала

В това време се чу музика и всички се спуснаха да танцуват. Бързанко се завъртя с чернокосата Вранка, Знайко танцуваше със Снежинка, Мърморко — с Лястовичка. И кой би могъл да си представи! — доктор Хапчев се понесе с Пчелица. Да, да! Пчелица също дойде на бала. Вместо с бялата престилка, в която всички бяха свикнали да я виждат, тя бе облечена с красива рокля на цветенца и съвсем не приличаше на онази строга Пчелица, която така властно се разпореждаше в своята болница. Тя танцуваше с ръка върху рамото на Хапчев и му говореше усмихната:

— Признайте все пак, че нашият метод на лекуване е много по-добър от вашия. Разните ожулвания, рани, драскотини, синини, циреи и дори загноявания трябва да се мажат с мед. Медът е много хубаво дезинфекциращо средство и предпазва от загнояване.

— Не мога да се съглася с вас — спореше доктор Хапчев. — Всички рани, драскотини, ожулвания трябва да се мажат с йод. Йодът е също много хубаво дезинфекциращо средство и предпазва от загнояване.

— Но съгласете се все пак, че вашият йод изгаря кожата, когато лекуването с мед минава съвсем безболезнено.

— Мога да се съглася, че лекуването с мед може да се окаже подходящо само за момичетата, но за момчетата вашият мед нищо не струва.

— Но защо? — учуди се Пчелица.

— Нали сама казахте, че лекуването с мед минава безболезнено?

— А вие непременно ли искате да бъде болезнено?

— Непременно — отговори доктор Хапчев. — Ако едно момче прескочи ограда и си одраска крака, драскотината трябва да се намаже с йод, за да запомни момчето, че прескачането през оградите е опасно и друг път да не ги прескача.

— Друг път то няма да прескочи оградата, а ще се покатери на покрива, ще падне и ще си счупи главата — каза Пчелица.

— Тогава ще му намажем главата с йод и то ще запомни, че катеренето по покрива е също опасно. Йодът има твърде голямо възпитателно значение.

— Лекарят не трябва да мисли за възпитателното значение на лекарствата, а за облекчаването на страданията — възрази Пчелица. — Със своя йод вие само увеличавате страданията.

— Лекарят трябва да мисли за всичко — отговори Хапчев. — Разбира се, ако лекувате момичета, можете изобщо за нищо да не мислите, но ако лекувате момчета…

— Да говорим по-добре за нещо друго — прекъсна го Пчелица. — С вас просто не може да се танцува.